Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 234

— Благодаря ти — прошепна тя.

— Хайде!

— Съжалявам — отрони девойката и вдигна дясната си ръка с пръстена, за да го вземе той.

После се сви, едва сдържайки напиращите в очите й сълзи. Точно над главата си чу крилете на Блудуед.

40

Мат и госпожа Флауърс бяха в бункера — допълнителната постройка на гърба на къщата, изградена от чичото на госпожа Флауърс, където той се е занимавал с дърводелство и другите си хобита. Помещението беше още по-запуснато от останалата къща, тъй като госпожа Флауърс го използваше за склад на разни вещи, които не знаеше къде другаде да сложи — като сгъваемото легло на братовчеда Джо и стария изтърбушен диван, който вече не пасваше на сегашните мебели.

Сега, през нощта, там беше тяхното царство. Нито едно дете или възрастен от Фелс Чърч никога не е бил канен вътре. Всъщност, с изключение на госпожа Флауърс, Стефан — който й бе помогнал да премести тежката мебел тук — и сега Мат, никой друг не бе стъпвал вътре, поне доколкото си спомняше самата собственичка.

Мат разчиташе на това. Той бавно, но внимателно бе изчел материалите от проучването на Мередит, а един конкретен откъс от тях означаваше много за него и госпожа Флауърс. Този откъс бе причината двамата да спят спокойно през нощта, когато се разнасяха гласовете.

Смята се, че китсунетата са нещо като братовчеди на западните вампири. Прелъстяват мъже (тъй като лисичите духове добиват женски форми) и се хранят директно от тяхното чи или жизнената енергия, без да пият кръв. Подчиняват се на правила, подобни на тези на вампирите. Например, не могат да влизат в човешки дом без покана…

И, о, гласовете…

Сега Мат беше изключително доволен, че бе последвал съвета на Бони и Мередит и преди да се прибере у дома, първо бе отишъл при госпожа Флауърс. Момичетата го бяха убедили, че само ще застраши родителите си, ако се изправи срещу тълпата, която искаше да го линчува, готова да го убие заради предполагаемото изнасилване на Каролайн. Изглежда Каролайн почти веднага бе разбрала, че той е в пансиона, но не бе довела преследвачите със себе си. Мат смяташе, че не го е направила, защото е решила, че би било безполезно.

Нямаше представа какво би могло да се случи, ако гласовете принадлежаха на някогашните му приятели, поканени в къщата му, докато си е бил у дома.

Тази нощ…

— Хайде, Мат — прозвуча гласът на Каролайн, ленив, бавен и съблазнително мъркащ. Звучеше, сякаш е легнала на пода и говори в процепа под вратата. — Не бъди такъв досадник. Знаеш, че рано или късно ще се наложи да излезеш.

— Позволи ми да говоря с майка си.

— Не мога, Мат. Казах ти и преди, че в момента тя се обучава.

— За да бъде като теб?

— Нужна е доста работа, за да стане като мен, Мат. — Внезапно Каролайн изостави флиртаджийския тон.

— Обзалагам се — промърмори Мат и додаде: — Ти нарани семейството ми и ще съжаляваш повече, отколкото можеш да си представиш.

— О, Мат! Я се стегни! Никой никого няма да нарани.