Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 158

И като че ли не беше достатъчно, та лейди Улма й подаде ветрило с паунови очи, изглеждащи като съвсем истински, с дръжка от нефрит и с инкрустация от изумруди и пискюл, който леко подрънкваше при поклащане, защото бе от нефрит, жълт кварц и изумрудени амулети най-отдолу.

Около шията на Бони висеше подходящо подбрана за роклята й огърлица от нефрит, обсипана с изумруди, сапфири и лапис лазули. А около двете й китки имаше няколко гривни от нефрит с изумруди по тях, които потропваха леко при движенията на ръцете като символично напомняне за това, че беше робиня.

Но погледът на Бони не се задържа за дълго върху тях, може би защото всъщност не изпитваше истинска омраза към тези гривни. По-скоро си мислеше за пристигането на фризьорката, специално призована днес, за да притегли назад къдриците на Бони с цвят на ягода, докато не полегнат равномерно по главата й след потъмняването им с наситено червено. Накрая фризьорката ги задържа с шноли от нефрит, украсени с изумруди. Сърцевидното й лице никога не бе изглеждало така зряло и в същото време толкова фино. Към изумрудените сенки и черната очна линия, лейди Улма добави яркочервено червило, след което изведнъж реши да наруши собствените си правила, като нанесе внимателно с четката малко руж по страните на Бони. Прозрачната й кожа доби румен оттенък, като на млада дама, развълнувана от поредния комплимент. Изящно изработените нефритени обици със златни камбанки в тях допълваха комплекта от накитите и Бони започна да се чувства като приказна принцеса от древния Ориент.

— Това действително е някакво чудо. Обикновено изглеждам като дребна, пакостлива фея, която все се опитва да прилича на мажоретка или цветарка — довери им тя, като отново разцелува възторжено лейди Улма. Остана още по-очарована, като откри, че червилото остана непокътнато по устните й, вместо да полепне по бузите на нейната благодетелка. — Но тази вечер наистина изглеждам като млада дама.

Щеше да продължи да бърбори още дълго, безпомощна да се удържи, макар че лейди Улма вече се мъчеше да прикрие дискретно издайнически бликналите от очите й сълзи. Спря се едва когато пред нея се появи Елена. Бони ахна и окончателно млъкна.

Роклята на Елена бе завършена рано следобед, но Бони досега бе успяла само да зърне скицата й. Но някак си не бе успяла да осъзнае как тази рокля ще промени Елена.

Бони тайно се бе чудила дали лейди Улма ще остави да изпъкне естествената красота на Елена и се надяваше приятелката й да остане очарована от роклята си, така както се бе възхитила на роклите на Бони и Мередит.

Едва сега Бони разбра замисъла на лейди Улма.

— Нарича се „Роклята на богинята“ — обясни лейди Улма на смаяните, онемели момичета в стаята, докато Елена плавно пристъпваше, а Бони, изпаднала в захлас, си каза, че ако на Олимп някога наистина са живели богини, те със сигурност биха си пожелали да бъдат обличани така.

Вълшебството в тази рокля се коренеше в нейната простота. Ушита от млечнобяла коприна, с деликатни плисета от кръста надолу (лейди Улма нарече това неравномерно пристягане на плисетата „рюш“). Така се крепяха двете просто оформени половини на корсажа й с V-образно деколте, разкриващо кожата на Елена с цвят на праскова. Двете половини на корсажа бяха закрепени върху раменете й чрез два изящни клипса от злато, седеф и диаманти. От талията надолу полата се спускаше на грациозни копринени гънки чак до изящните сандали на Елена — отново покрити със злато, седеф и диаманти. На гърба й двете половини, пристегнати на раменете й, продължаваха като презрамки, скосени по-долу, за да се съберат на талията.