Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 156

Бони изучаваше скицата с вид на познавач.

— Тези гривни са създадени специално за тази рокля, нали? — попита тя заговорнически.

За изненада на Елена лейди Улма се смути.

— Истината е, че… хм… ами нали все пак госпожица Мередит е робиня? От всички роби се изисква да носят символични гривни, когато са извън именията, в които служат. — Тя сведе очи към дъските по пода от полирано дърво. Бузите й се зачервиха от неудобство.

— Лейди Улма — о, моля те, не вярваш наистина, че това има значение за нас, нали?

Очите на лейди Улма проблеснаха, като вдигна глава.

— Няма ли значение?

— Ами… — заговори Елена колебливо — всъщност няма значение… ами понеже… защото и без това не можем нищо да направим, поне засега. — Разбира се, прислужниците не бяха посветени в тайните на отношенията между Деймън, Елена, Мередит и Бони. Дори и лейди Улма не можеше да си обясни защо Деймън не освобождава от робство тези три момичета, в случай че „се стигне до нещо крайно нежелано, като например Съветът на пазителите да го забрани“. Но момичетата формираха непробиваема фаланга срещу тази идея, защото би обрекла на провал целия им замисъл.

— Е, както и да е — продължи да бъбри Бони, — все пак си мисля, че гривните са красиви. Искам да кажа, че тя и без това едва ли би могла да открие нещо по-подходящо за такава рокля, нали? — С тези думи направи комплимент и на дизайнерката на роклята за професионалния й усет.

Лусен скромно се усмихна, а лейди Улма го стрелна влюбено.

Мередит я гледаше със сияещо лице.

— Лейди Улма, просто не зная как да ти благодаря. Ще облека тази рокля — и тази вечер ще бъда такава, каквато никога досега не съм била. Разбира се, косата ми трябва да се вдигне нагоре, цялата или поне отчасти. Не съм свикнала да я нося така — довърши Мередит неловко.

— Тази вечер ще я носиш цялата вдигната, високо над тези прекрасни вежди. Тази рокля подчертава елегантно извитите форми на раменете и ръцете ти. Ще е престъпление да ги крием, независимо дали е денем или нощем. А колкото до прическата ти, от нея се иска най-вече да оставя открито екзотичното ти лице, вместо да го забулва! — заяви лейди Улма с категоричен, нетърпящ възражения тон.

Чудесно, каза си Елена. Те ще й помогнат да забрави за символичното й робство.

— Ще си сложиш и грим — бледозлатист върху клепачите, с черна очна линия и спирала, за да удължи и подчертае миглите. Съвсем леко нанесено червило, също в златисто, но без никакъв руж. Категорично съм убедена, че младите момичета въобще не се нуждаят от руж. Маслинената ти кожа чудесно довършва картината на знойна девица.

Мередит погледна безпомощно към Елена.

— Обикновено не си слагам грим — зае се да обяснява тя, но и двете знаеха, че е безполезно. Идеята на лейди Улма за тоалета и визията на Мередит щеше да стане реалност.

— И не я наричай рокля на морска сирена, защото ще пожелае наистина да се превърне в сирена — ентусиазирано заговори Бони. — Но ще е по-добре да я заредим с магия, за да държи настрани всички моряци вампири.