Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 159

Толкова семпла рокля, но така величествено стоеше на най-подходящото за нея момиче.

Около шията на Елена висеше създадена с безупречно майсторство огърлица от злато и седеф, в стилизирана форма на пеперуда, инкрустирана с толкова много диаманти, че при всяко движение те искряха на светлината с многоцветни пламъци във всички оттенъци на дъгата. Над нея тя носеше своя лапис лазули и медальона с диаманта, подарен й от Стефан, тъй като твърдо отказа да го свали. Но нямаше значение. Пеперудата напълно прикриваше медальона.

Върху всяка от китките си Елена носеше по една широка гривна от злато и седеф, обсипани с диаманти, от онези разкошни бижута, които бяха открили в тайното скривалище, очевидно създадени в комплект с огърлицата.

И това бе всичко. Косата на Елена беше многократно разресана, за да оформи копринен златист водопад от вълни, спускащи се отзад под раменете й. Устните и бяха съвсем леко докоснати от розово червило. Но лицето й, с гъстите черни мигли и леко извити вежди — точно сега й придаваха развълнуван вид в съчетание с полуотворените й розови устни и блясъка на бузите й — беше без всякакъв грим. Обиците й наподобяваха каскади от диаманти, надникващи иззад златистите й кичури.

Тази вечер тя ще ги докара до лудост, помисли си Бони, докато оглеждаше дръзката рокля със завист, но не и с ревност. Изпитваше безумна радост при мисълта за сензационното впечатление, което Елена щеше да направи. От нас трите тя носи най-простичко скроената рокля, но въпреки това напълно засенчва и Мередит, и мен.

При все това Бони не помнеше някога Мередит да е изглеждала по-добре — или по-екзотично. Досега дори не бе осъзнавала каква зашеметяваща фигура има Мередит, въпреки че приятелката й притежаваше богат асортимент от дизайнерски дрехи.

Мередит само сви нехайно рамене, когато Бони й го каза. Тя също имаше ветрило, с черен лак, но досега го държеше сгънато. Сега го разтвори и после отново го прибра, след което се потупа замислено с него по брадичката.

— Попаднахме в ръцете на един гений — простичко обобщи тя. — Но не бива да забравяме защо всъщност сме тук.

26

— Трябва да се съсредоточим върху спасяването на Стефан — обясняваше Елена в стаята, която Деймън беше избрал за себе си — някогашната библиотека в къщата на лейди Улма.

— Че за какво друго да мисля? — отвърна Деймън, без да сваля очи от шията й, украсена с огърлицата с много седеф и диаманти. По някакъв начин млечнобялата рокля на Елена подчертаваше нежната вдлъбнатина на гърлото й и тя много добре го съзнаваше.