Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 42

Ще ви разкрия една малка тайна. За вещерските мечове. Глупост е това, че в тях има някаква тайна сила. И че са толкова страхотно оръжие, че няма по-добро от него. Всичко това е фикция, измислено е, за да плаши. Знам го от много сигурен източник.

Лютичето, „Половин век поезия“

Веднага разпознаха скалата, наричана Грифон. Виждаше се отдалеч.

* * *

Мястото, към което се бяха насочили, се намираше горе-долу по средата между Керак и Цидарис, малко встрани от свързващия двата града път, виещ се сред гори и скалисти пущинаци. Пътуването отне известно време, което убиха в разговори. Главно в изпълнение на Лютичето.

— Хората говорят — разправяше поетът, — че използваните от вещерите мечове имат магически свойства. Като оставим настрана измислицата за предизвикването на импотентност, за което не може да става и дума. Вашите мечове не са обикновени. Ще кажеш ли нещо по този повод?

Гералт удържа кобилата. Отегчилата се при престоя си в конюшнята Плотка искаше да препуска в галоп.

— Разбира се, ще кажа. Нашите мечове са необикновени.

— Говори се — Лютичето се направи, че не е забелязал подигравката, — че магическата сила на вашето вещерско оръжие, смъртоносно за чудовищата, с които се борите, идва от стоманата, от която са изковани мечовете. От този материал, тоест от рудата, добивана от паднали от небето метеорити. Как е възможно това? Метеоритите не са магически обекти в края на краищата, те са естествени и научно обяснени. Откъде се взима тази магия?

Гералт погледна към небето, тъмнеещо на север. Изглеждаше, че се задава поредната буря. И че здравата може да подгизнат.

— Ако добре си спомням — отговори той с въпрос, — ти си изучил всичките седем свободни изкуства?

— И получих диплома summa cum laude.

— А слушал ли си лекциите на професор Линденброг в рамките на влизащия в квадривиума курс по астрономия?

— Старият Линденброг, с прякор Угарката? — засмя се Лютичето. — Че как! Още ми е пред очите как се чеше по задника и почуква с показалката по картите и глобусите, докато мърмори монотонно. Sphera Mundi, ъъъ, subdividitur на четири Елементарни плана: План на Земята, План на Водата, План на Въздуха и План на Огъня. Земята заедно с Водата образува земното кълбо, което, ъъъ, е обградено от Въздуха, или Aer. Над въздуха, ъъъ, се простира етерът, Aether, Огненият въздух vel Огъня. Над огъня са Тънките сидерални небеса, Firmamentum със сферичен характер. Над нея са Erratica Sydera, блуждаещите звезди, и Fixa Sydera, неподвижните звезди…

— Не знам — изсумтя Гералт — на какво да се възхищавам повече: на таланта ти за маймунджилъци или на паметта ти. Връщам се към интересуващата ни тема: метеоритите, които нашият уважаем Угарката е описвал като падащи звезди, Sydera Cadens или нещо такова, се откъсват от небосклона и политат надолу, за да се забият в нашата добра стара земя. По пътя си те проникват през всички останали планове, тоест плоскостите на елементите, а също и на параелементите, защото като че ли и те съществуват. Както е добре известно, елементите и параелементите са наситени с мощна енергия, източник на мощна магия и свръхестествени сили, и когато ги пронизват, метеоритите поглъщат тази енергия и я съхраняват в себе си. Стоманата, в която претопяват метеорита, а също остриетата, които изковават от тази стомана, съдържат силата на елементите. Тя е магическа. И мечът е магически. Quod erat demonstrandum. Схвана ли?