Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 40

Той я чу как рецитира заклинание. Водата в коритото на фонтана реагира веднага, с всяка фраза от изричаната формула тя се вълнуваше и пенеше все повече и повече. От дъното започнаха да се издигат големи мехури.

Водата се успокои и помътня. После съвсем се избистри.

От дълбините гледаха тъмни теменужени очи. Над раменете падаха мастиленочерни къдри, блестяха, отразяваха светлината като паунови пера, виеха се и се вълнуваха при всяко движение…

— За мечовете — напомни Корал тихо и ядно. — Трябва да мислиш за мечовете.

Водата се завихри и чернокосата жена с теменужените очи изчезна във вихъра. Гералт тихо въздъхна.

— За мечовете — изсъска Корал. — Не за нея.

Тя произнесе поредното заклинание под проблеснала мълния. Статуята във фонтана засия с млечна светлина и водата отново се успокои и стана прозрачна. И тогава той видя.

Своя меч. Докосващата го ръка. Пръстените на пръстите.

…от метеорит. Добре балансиран, тежестта на острието е равна на тежестта на ефеса…

Вторият меч. Сребърен. Същата ръка.

…стоманената сърцевина, обкована със сребро… По цялата дължина на острието са изрисувани рунически символи…

— Виждам ги — звучно прошепна той и стисна ръката на Лита. — Виждам мечовете ми… Всъщност…

— Замълчи. — Тя му отвърна с още по-силно стискане. — Мълчи и се концентрирай.

Мечовете изчезнаха. Вместо тях той видя черна гора. Каменен дворец. Скали, една от скалите…

…огромна, извисяваща се над останалите, висока и стройна… Изваяна от ветровете в чудновата форма…

Водата се разпени.

Прошарен мъж с благородни черти на лицето, облечен в черен кадифен кафтан и жилетка от златен брокат, опрял двете си ръце на трибуна от червено дърво.

— Предмет номер десет — обявява гръмко той. — Абсолютно уникална, невероятна находка, два вещерски меча…

Голям черен котарак се върти на място, опитва се да достигне с лапа поклащащия се над него медальон, окачен на верижка. Златният овален медальон е инкрустиран с емайл, син делфин nageant.

Река тече между дървета, под балдахин от корони и надвиснали над водата клони. На един от клоните неподвижно стои жена с дълга тясна рокля.

Водата се разпени за миг и почти веднага отново се успокои.

Той видя море от трева, безкрайна, достигаща до хоризонта равнина. Видя я отгоре, като от птичи полет… Или от върха на хълм. Хълм, от който се спускаше редица от неясни фигури. Когато обръщаха главите си, той виждаше неподвижни лица, слепи мъртви очи. Те са мъртви, осъзна внезапно Гералт. Това е парад на мъртъвци…

Пръстите на Лита отново стиснаха ръката му. Като клещи.

Проблесна мълния. Внезапен порив на вятъра разбърка косите им. Водата в коритото се развълнува, забълбука, разпени се, надигна се вълна, огромна като стена. И се хвърли право към тях. И двамата отскочиха от фонтана, Корал се спъна, той я подхвана. Гръмна гръм.