Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 31

— Ако наистина са измети — каза Гералт. — А не професионални убийци, наети от някого срещу пари. Разглежда ли следствието такъв вариант?

— Взети са под внимание всички възможни варианти — отсече Феран дьо Летенхоф. — Следствието ще продължи. Ще ви предоставя ескорт.

— Радваме се.

— Довиждане. Желая ви успех.

Над покривите на къщите крещяха чайки.

* * *

Както се оказа, от посещението при оръжейника нямаше никаква полза. Гералт хвърли бегъл поглед на предложените мечове. Когато научи цените им, сви рамене и напусна магазина, без да каже нито дума.

— Мислех си — Лютичето се присъедини към него на улицата, — че се договорихме. Трябваше да купиш каквото и да е, само да не изглеждаш беззащитен.

— Няма да харча пари за „каквото и да е“. Дори и това да са твои пари. Това бяха боклуци, Лютиче. Примитивни мечове масово производство. И парадни придворни мечове, годни за бал с маски, ако искаш да се маскираш като фехтовач. При това цените са такива, че предизвикват само смях.

— Да намерим друг магазин! Или работилница!

— Навсякъде ще бъде едно и също. Тук продават всякакво евтино оръжие, което може да свърши работа само за една сериозна битка. И няма да послужи отново на онзи, който е победил, защото вече ще е негодно за използване. Освен това продават лъскави играчки, с които да се фукат контетата. И с които не можеш да нарежеш дори салам. Може би само пастет.

— Както обикновено, преувеличаваш!

— От твоите уста това е комплимент.

— Неволен! Кажи ми тогава откъде може да се вземе добър меч? Не по-лош от онези, които ти откраднаха? Или по-добър?

— Разбира се, има оръжейни майстори. Може и да се намери при тях някое прилично острие на склад. Но на мен ми е необходим меч, който да ми пасва. Кован и направен по поръчка. Което отнема няколко месеца, а може и година. Нямам толкова време.

— Обаче трябва да имаш все някакъв меч — отбеляза трезво бардът. — И според мен колкото се може по-бързо. Така че какво остава? Може би…

Лютичето понижи глас, оглеждайки се.

— Може би… Може би Каер Морхен? Там със сигурност…

— Със сигурност — прекъсна го Гералт, стискайки челюсти. — Как иначе? Там все още има достатъчно мечове, пълен набор, включително сребърни. Но мястото се намира далеч, а почти няма ден без бури и порои. Реките са придошли, пътищата са залети. Пътуването дотам би ми отнело около месец. Освен това…

Той изрита ядосано захвърлената от някого пробита кошница.

— Аз позволих да ме окрадат, Лютиче, да ме баламосат и да ме окрадат като последния балък. Весемир ще ми се присмее безмилостно, другарите ми, ако в този момент се окажат в Крепостта, също няма да пропуснат случая да ми се подиграват през цялото време. Не. Това не влиза в плановете ми, мамка му. Трябва да се справя по друг начин. И сам.

Чуха флейта и барабани. Излязоха на площадчето, на което се намираше зеленчуковият пазар, и видяха група ваганти, изнасящи представление. Репертоарът беше предобеден, тоест примитивно глупав и изобщо не смешен. Лютичето пристъпи между сергиите и с достойни за възхищение, неочаквани за един поет познания се зае да оценява и дегустира намиращите се на плотовете краставички, цвекло и ябълки, като всеки път започваше дискусия и флиртуваше с търговките.