Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 188

Глухата тишина в помещението продължи още известно време, след като вратата се хлопна зад Бреен. Пълната с облекчение въздишка на Лютичето прозвуча доста гръмко в тази тишина. Скоро след това всички се раздвижиха. Местните пияници тихичко се изнесоха, без да допият водката си. Търговците се задържаха, макар и притихнали и пребледнели, но наредиха на слугите да напуснат масата, като явно им дадоха указания грижливо да охраняват каруците и конете, изложени на опасност, щом наблизо се намират такива тъмни личности. Жриците превързаха ранената шия на колежката си, благодариха на Гералт с мълчаливи поклони и се оттеглиха за почивка, вероятно на сеновала — едва ли стопанинът им беше предоставил легла в спалното помещение.

Гералт с поклон и жест покани на масата блондинката, която му беше предала мечовете. Тя се възползва от поканата много охотно и без никакво съжаление напусна досегашната си компания, онзи чиновник, като го остави с мрачно изражение на лицето.

— Казвам се Тициана Фреви — представи се тя и се здрависа по мъжки с Гералт. — Приятно ми е да се запознаем.

— Удоволствието е изцяло мое.

— Беше малко нервно, а? Вечерите в крайпътните странноприемници по принцип са скучни, а днес беше интересно. В един момент даже малко започнах да се боя. Но ми се струва, че това бяха мъжки игри? Дуел на тестостерони? Или мерене на кой му е по-голям? Нямаше реална заплаха?

— Нямаше — излъга той. — Предимно заради мечовете, които се намериха благодарение на теб. Благодаря ти за тях. Само че не мога да проумея по какъв начин са се озовали у теб.

— Това трябваше да остане тайна — поясни тя нехайно. — Беше ми поръчано да ти ги подхвърля тихомълком и скришно, а след това да изчезна. Но условията внезапно се промениха. Бях принудена от ситуацията да ти дам оръжията лично, с вдигнато забрало, така да се каже. И сега би било просто неприлично да откажа обясненията. Така че няма да ги откажа, поемам отговорността за разкриването на тайната. Мечовете ми ги даде Йенефер от Венгерберг. Това стана в Новиград, преди две седмици. Аз съм двимвеандра. С Йенефер се срещнахме случайно, при учителката, при която тъкмо бях приключила практиката си. Когато тя научи, че отивам на юг, и след като моята учителка гарантира за мен, госпожа Йенефер ми повери тази мисия. И ми даде препоръчително писмо до своя позната магичка в Марибор, при която сега възнамерявам да карам стаж.

— Как… — Гералт преглътна слюнката си. — Как е тя? Йенефер? Всичко ли е наред при нея?

— Съвсем наред, мисля. — Тициана Фреви го погледна изпод ресниците си. — Чувства се прекрасно, изглежда така, че да ѝ завиди човек. И аз ѝ завиждам, честно казано.

Гералт се изправи. Приближи се до стопанина на кръчмата, който едва не беше изгубил съзнание от страх.

— Е, нямаше нужда… — каза скромно Тициана, когато след малко стопанинът сложи пред тях бутилка „Ест Ест“, най-скъпото бяло вино от Тусент. И няколко допълнителни свещи, набутани в гърлата на празни бутилки. — Наистина ми е много неудобно — добави тя, когато след миг на масата се появиха блюда — едното с парченца сушено свинско, второто с пушена пъстърва, третото с най-различни сирена. — Вкарваш се в излишни разходи, вещерю.