Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 186

Масата в ъгъла на стаята беше заета само от един гост. При това тази маса беше скрита в сянка. Гостът, както забеляза Гералт, не ядеше и не пиеше. Той седеше неподвижно, облегнал гръб на стената.

Тримата местни бяха неуморни, техните насочени към жриците подигравки и шеги ставаха все по-груби и непристойни. Жриците издържаха стоически, просто не им обръщаха никакво внимание. Местните явно започнаха да се дразнят от това, при това все повече и повече с намаляването на течността в бутилката. Гералт започна да работи по-бързо с лъжицата. Беше решил да разбие муцуните на пияниците, но не искаше кашата му да изстине.

— Вещерът Гералт от Ривия.

В ъгъла, в сянката, изведнъж припламна огън.

Седящият самотно на масата мъж вдигна ръка над плота. От пръстите му се изтръгнаха трепкащи пламъчета. Мъжът протегна ръката си към свещника върху масата и запали трите свещи. Позволи им да го осветят добре.

Имаше сиви като пепел коси, примесени на слепоочията със снежнобели къдрици. Мъртвешки бледо лице. Гърбав нос. И яркожълти очи с вертикални зеници.

На шията му блестеше под светлината на свещите измъкнат отгоре сребърен медальон.

Главата на озъбила се котка.

— Вещерът Гералт от Ривия — повтори мъжът в тишината, която беше настанала в помещението. — На път към Вижима, както предполагам? За наградата, обещана от крал Фолтест? За две хиляди орена? Правилно ли отгатнах?

Гералт не отговори. Дори не помръдна.

— Не питам знаеш ли кой съм. Защото със сигурност знаеш.

— Не останахте много — отвърна спокойно Гералт. — Така че не е трудно да се досетя. Ти си Бреен. Също известен като Котарака от Йело.

— Виж ти — изсумтя мъжът с котешкия медальон. — Прочутият Бял вълк знае името ми. Голяма чест. Сигурно трябва да сметна за чест и това, че възнамеряваш да откраднеш наградата ми? Трябва да ти отстъпя правото, да се поклоня и да се извиня? Като във вълче стадо, да отстъпя от плячката и да чакам, размахвайки опашка, докато водачът на стадото не се засити? И любезно да се задоволя с огризките?

Гералт мълчеше.

— Няма да ти отстъпя правото — продължи Бреен, познат и като Котарака от Йело. — И няма да се задоволя с огризките. Ти няма да отидеш във Вижима, Бели вълко. Няма да откраднеш наградата ми. Говори се, че Весемир ми е издал присъда. Имаш възможност да я изпълниш. Да излезем от кръчмата. На площада.

— Няма да се бия с теб.

Мъжът с котешкия медальон изскочи иззад масата толкова бързо, че движението му не се забеляза. Проблесна взетият от масата меч. Бреен хвана една от жриците за качулката, издърпа я от пейката ѝ, свали я на колене и допря острието в гърлото ѝ.

— Ще се биеш с мен — каза той студено, като гледаше Гералт. — Ще излезеш на площада, преди да преброя до три. В противен случай кръвта на тази жрица ще изпръска стените, тавана и мебелите. А после ще заколя и останалите. Една по една. Никой да не мърда! Никой да не шава дори!