Читать «Седемте Божини заповеди» онлайн - страница 4

Второ — Никога не обръщай внимание има ли приятел едно момиче, или не. Ако тя те пожелае, нейният приятел не може да я спре и ти ще я имаш в крайна сметка.

Трето — Никога не се влюбвай! В момента, в който едно момиче разбере, че го обичаш, ти вече си го загубил.

Четвърто — Никога не се връзвай на най-изтърканият женски номер — децата! Ако някоя ти заяви, че е бременна от теб, просто я зарежи! Не след дълго ще разбереш, че или не е била изобщо бременна, или че не ти, а някой друг е славният татко.

Пето — Следващата елементарна хватка — сълзите! Жената плаче истински само ако е сама, далеч от всички. Другото е театър!

Шесто — Никога не вярвай на жена! Повярваш ли, момичетата ще те лъжат, както си искат. И последно.

Седмо — Бъди такъв какъвто си, не се прави на интересен, достатъчно умен и хубав си, за да имаш което момиче си избереш. Бъди мъж и ако се наложи, не се въздържай да извъртиш някой шамар на тая, която го заслужава. Не е недостойно да поставиш някоя кучка на мястото и. А и доста често на жените им доставя удоволствие, да си груб с тях. Всъщност ако искаш истински някоя жена или нещо изобщо, няма причина да не го получиш! Всичко зависи от теб! Запомни, само от теб!

Бяхме спрели пред едни люлякови храсти, отрупани с цвят и полегнала миналогодишна трева. Аз се пулех като отровен и не можех да проумея, що за същество е Божанка. Всичко което ми каза, навярно бе абсолютна истина, но начинът по който разкриваше слабостите на собственият си пол и особено презрението с което го правеше, ме караха почти да се страхувам от нея. Давах си сметка, че тя е много по-силна духом и по-умна от мен, беше красива и едва ли нещо на тоя свят можеше да я спре, ако поиска да постигне нещо. Защо ми разкриваше тайните на женската природа? Направо я запитах, а тя откровено ми отвърна:

— Защото си свестен! И защото си чист! И защото първата срещната мръсница ще те оплеска!

Какво му ставаше на това момиче? За себе си ли говореше? Тя сякаш прочете мислите ми:

— Да, вече си поизцапан, Зайо! Успях да ти лепна някое петънце и точно затова ти ги казвам тия работи. Да се пазиш от такива като мен!

— Ти ми харесваш! Обичам те! — за пръв път в живота си искрено направих такова признание, а тя се изсмя:

— Значи си падаш по курви тогава! Ще има да ти пуши главата!

— Ти курва ли си Боже? — не можех да повярвам аз.

— Не, разбира се! Ама, че си глупчо! Няма такава жена, която да се признае за такава. У всяка обаче стои потенциална курва и чака.

— Какво?

— Нейният принц! Мъжът на живота и! Най-често той така и не идва! А сега я ти ела по-насам!

Привлече ме към себе си и там на тревата, под цъфналият люляк който ухаеше влудяващо, се любихме за последен път.