Читать «Седемте Божини заповеди» онлайн - страница 5
Красимир Бачков
Без да се замисля, мъжът надигна бутилката и отпи няколко жадни глътки направо от нея. Две — три капки се стекоха по брадата му, но той не ги и усети. Войникът го гледаше като хипнотизиран и едва след няколко минути, когато кондукторът мина да провери билетите, се осмели да запита плахо:
— И после какво стана?
Мъжът се усмихна, изправи се и се протегна докато костите му запукаха. Свали стъклото на прозореца, постоя малко на вятъра и едва тогава отговори:
— Нищо! Свалях най-хубавите момичета, ожених се за прекрасна жена, родиха ми се чудесни деца, разведох се и продължавам.
— Какво?
— Да чакам, приятелче! Принцесата на живота си! Да живея в очакване на една илюзия! След Божанка бях така опустошен, че не можех да се радвам нито на жените, нито на семейството си, а най-ужасното бе, че не успях да стана и баща като хората! Горките ми деца!
— Но нали всичко си имал? — недоумяваше войникът — Как така няма да се радваш на най-хубавото в живота?
— Така! Може би защото имах всичко!
— Не те разбирам! — повдигна рамене войникът — А какво стана с Божанка?
Мъжът помълча малко, въздъхна и някак с нежелание каза:
— Отиде си! Самоуби се като навърши тридесет и пет!
— Сериозно?! — глупаво опули очи войникът.
— Да-а! Стават и такива работи. Тя не можеше да има деца и го знаеше от доста малка. Иначе всичко си имаше, но…! Хайде стига с тия приказки! Я му цапни един гълток!
Двамата последователно отпиха направо от шишето, а не след дълго стигнаха гарата и пътуването свърши. Още от прозореца войникът съзря едно обикновено, набито момиче с румени бузи, което му махаше с ръка.
— Ето я! Ето! — сочеше я на мъжа и без да се сбогува, като вятър излетя от купето. Отвън двамата се прегърнаха и дори не забелязаха, как мъжът мина край тях с тъжна усмивка. Мътни облаци бяха забулили небето и лекият вятър носеше мирис на дъжд. Щеше да вали.
Информация за текста
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3070)
Последна редакция: 2007-07-04 21:10:00