Читать «Седемте Божини заповеди» онлайн - страница 2

— Е, чак пък толкова! — не се съгласи войникът. Мъжът се усмихна, гаврътна една капачка уиски и продължи:

— Беше някъде към десетият ден, когато ме свали каката. Беряхме грозде из едни огромни лозови масиви и го изсипвахме с кофи в големи контейнери. Всъщност, беряха женските а ние се излежавахме до контейнерите и записвахме коя колко кофи е донесла. Имаше някаква норма, която ако не изпълнеха, биваха мъмрени пред строя вечерта. Доста от момичетата се увъртаха край нас и ни бутаха разни аванси, само за да не бачкат колкото трябва. Ние си избирахме по някоя от по-хубавите, пишехме и няколко кофи повече, а тя по тъмното се отблагодаряваше както си знае. Та тоя ден ни разделиха класа и се случих при момичетата от дванадесети клас. Имаше една мадама — висока, руса, синеока и отвсякъде извита, като „Ролс Ройс“ от шестдесетте години. Беше най-красивото момиче от всички и на мен и през ум не ми минаваше, че мога да спя с него. Някъде по обяд Божанка /така се казваше тя/, донесе поредната кофа грозде, изсипа я и се усмихна:

— Ей зайко, я ела малко! — и тръгна между редовете. Оглупял от оказаното внимание, аз се подчиних и я последвах. Без да се обръща, Божанка ме изведе от масива, навлезе в друг, където никой още не береше и нейде към средата спря и се обърна. Беше хубава като самодива. Носеше къса джинсова пола, над която бе вързала краищата на каубойска риза на квадрати. Бавно развърза възела и разтвори ризата. Щръкналите кафяви зърна на буйните и гърди сякаш ми избодоха очите. Онемях. Тя пристъпи към мен и нежно ме целуна. Там, под слънцето, сред лозите, аз получих онова, което за момента ме направи собственик на целият свят. Усетих сила и дързост, каквито не подозирах, че имам. Разбрах, че съм мъж.

Той въздъхна и замълча. Войникът го гледаше зяпнал, докато мъжът не напълни по още една капачка уиски. Отпиха.

— Много хубаво разказваш! — възхити се войникът — Аз не мога така.

Мъжът не обърна внимание на похвалата, присви очи, сякаш да съзре нещо далечно и продължи:

— Любехме се по няколко пъти на ден. Божето беше ненаситна за ласки. Чувствах се Бог и вярвай ми, тогава наистина бях. Една седмица преди края на бригадата обаче пристигна гаджето и. За него аз дори не подозирах, затова вечерта, когато едно лъскаво „Кавадзаки“ изръмжа пред строя, а Божанка изхвърча от редицата и се хвърли на врата на младежа, аз умрях прав. Гледах как се качва на задната седалка на мотора, обгръща го щастлива с ръце и двамата като сън отлетяват, а не можех да повярвам, че е истина. На другият ден, ни лук яла, ни лук мирисала, Божето ми обясни, че това е гаджето и, което следва висшето военноморско във Варна и че вече си е заминал. Искаше ме отново, представи си! Тогава направо полудях. Развиках се без всякакви задръжки, обвиних я в предателство и към мен, и към гаджето и, обиждах я както ми падне, а тя само ме гледа и се смее. Все едно не се отнася за нея. Ударих я! После още веднъж! Усмивката и се скъса, а очите помътняха. Озверя! Хвърли се върху ми с юмруци, а тя поначало си беше по-едра и висока от мен, събори ме на земята и започна да ме удря и дере с нокти. Сграбчих я здраво и се затъркаляхме под лозите. Не знам как стана, но накрая отново се любихме. Беше по-силно от нас. И двамата сякаш се изнасилвахме един друг. Хапехме и се драскахме като животни, причинявахме си болка, но се желаехме неистово и в някакво диво безумие се любехме и любехме…! На следващият ден пак и така до края на бригадата. Почти не си говорехме, само ласки и секс, вече без насилие и грубост, нежно и красиво, както могат да го правят само едни завършени мръсници. След бригадата се върнахме в града и започнахме училище. Виждахме се всеки ден в даскалото, но тя не пожела нито веднъж да се срещнем, или отидем някъде заедно. За секс изобщо да не говорим! — Здрасти Зайо! Как си? — това беше всичко, което ми казваше. А аз изгарях от любов и желание да я имам, правех всичко възможно да я срещам уж случайно повече пъти, но уви, тя не реагираше по никакъв начин на желанията ми.