Читать «Северна светлина» онлайн - страница 20

Около три месеца по-късно той решил да се върне в Англия заедно с жена си. Между пасажерите на кораба бил и Вернон Сомървил, който наскоро бил откупил „Морнинг газет“. На наказания Смит се сторило щастлив жребий, сякаш прекъснатата нишка на неговата съдба можела да бъде отново свързана с нов контакт от борда на кораба. Макар че Сомървил избягвал запознанствата, една вечер след вечеря Смит успял да се приближи до него на палубата. Отначало Сомървил проявил нетърпение, бил дори груб, но когато Смит продължил предварително приготвената си малка реч, той го загледал отстрани с усилващо се любопитство; в края на краищата като се усмихнал по свой собствен маниер, сякаш наблюдавал нещо, което се нуждаело от допълнително проучване, подал му картичката си и му поръчал да отиде при него в Лондон.

Първите служби на Смит в редакцията на „Газет“ не били кой знае какви, но с постоянно прилежание през последните седем години той израснал в службата до пръв помощник на Кларънс Грили, главен търговски директор на Сомървил. И като такъв, сега на него се паднала неоценимата възможност да поеме и ръководи „Северна светлина“. Той и не мислеше да остави случая да му се изплъзне.

Беше време да слезе. Прав, той склопи очи и като прибра ръце, отправи богу молитва да му дари успех в предстоящата среща с Хенри Пейдж.

Завари Най в бара да допива халба бира и да разговаря с бармана.

— Наближава три. Не искаш ли да се поосвежиш?

— Защо? — каза Най. — Туземците ще трябва да свикнат да ме харесват и такъв. — И когато излязоха той добави: — Измъкнах нещо от този дърдорко. Пейдж имал светска жена, която била своеобразна и претенциозна персона, млада дъщеря, която обичала да танцува, а също и един дангалак син, който не искал да работи във вестника.

— Жалко! — каза просто Смит. — Искаше ми се да задържа младия човек, когато поемем.

Най го изгледа сърдито.

— О, стига! — каза той.

Колата чакаше, Фред поздрави и след миг потегли в добър ход. Смит си бе наумил да бъде спокоен, но когато минаваха по Куин стрийт, пот започна да избива по врата и по дланите му. Той изобщо се потеше много по природа и колкото повече се приближаваше до срещата, толкова по-съдбоносна му се струваше тя. Най, напротив, имаше вид на напълно безразличен. Пет минути по-късно те пристигнаха пред редакцията на „Северна светлина“ и без да ги карат да чакат — любезност, която им се стори знак на добро предзнаменование — ги въведоха в кабинета на Пейдж.

V

След като влязоха, Хенри освободи Мофат, която в това време класираше квитанциите от абонатите, и ги покани да седнат. Като разкопчаваше палтото си и стискаше чантата между коленете си, Смит хвърли бърз поглед върху Пейдж и остана изведнъж с благоприятно впечатление от външния вид на собственика на „Северна светлина“. Той видя един не много висок, сериозен мъж със спокойни обноски, на възраст, когато човек започва да пълнее в кръста и да изглежда по-слаб в раменете. Очите му бяха тъмнокафяви — в съответствие с цвета на костюма, който бе облякъл — и от малките бръчки по ъглите им лъхаше топлота и благодушие. Окуражен, Смит седна, изкашля се, за да проясни гласа си, започна с няколко любезни забележки и тактично премина към темата.