Читать «Северна светлина» онлайн - страница 19

С големи хапки той изяде закуската си, изми се, изчетка се и дълго се оглежда в огледалото, като размишляваше върху поведението, което възнамеряваше да възприеме спрямо Пейдж. В главата му бяха всички факти и цифри — през последните три седмици той бе работил над тях — и сега той беше оптимист. Той познаваше силата на парите. И дори да не се дойдеше веднага до покупка, за всички възможни положения бяха предвидени алтернативни действия, които бяха начертани в цяла серия конференции в главната дирекция. Той не беше „някакъв интелигент“ — Смит казваше това с гордо самодоволство — но когато става дума за работа, той знаеше да пипа. И наистина, как другояче щеше да превъзмогне лошата орисия, която насмалко беше катурнала кариерата му?

След смъртта на майка му, търсейки щастие в колониите, той отплувал с парахода „Орест“ от Ливърпул за Мелбърн. По пътя попаднал на някой си мистър Гленденинг, австралийски бизнесмен, който търгувал главно с мляко на прах, но имал и много други интереси — притежавал няколко овцевъдни станции, един вечерен вестник с име „Мелбърн еко“ и едно морско казино в Бонди Бийч, вън от Сидней. В навечерието на тяхното пристигане, той предложил на Смит да отиде в Бонди и да види в какво състояние се намирали работите на казиното.

Младият счетоводител намерил работите на казиното съвсем объркани, счетоводните книги били в ужасно състояние, а директорът толкова явно непочтен, че първата му работа била да предложи подкуп на новодошлия. Това предложение било отхвърлено с възмущение и Смит се заел да стегне предприятието и то с толкова добри резултати, че година и половина по-късно Гленденинг го продал с прилична печалба и за да възнагради своето протеже, го преместил в редакцията на „Еко“. Вътрешен подтик да напредне накарал Смит бързо да научи всичко и в края на третата година той бил повишен и назначен за търговски директор на мелбърнския вестник. По това време именно той се оженил за Мини Ланглей, дъщерята на пастора, с която се запознал по време на един пикник, организиран от Викторианското християнско дружество, на което станал ръководен деятел.

През следващите девет години той работил с успех в „Еко“: по негово предложение започнала да излиза една седмична илюстрована притурка, която носела на вестника годишно двадесет хиляди лири печалба. На Смит започнало да се струва, че въпросът за неговото участие не можел повече да се протака, когато внезапно Гленденинг умрял и вестникът бил продаден на конкурентната компания Меркюри, тъй че за няколко седмици Смит останал на сухо, без перспективи, без служба, без дори да бъде споменат в завещанието на стария човек. Жесток удар, който го засегнал „някак си“ — тъй се изразяваше той, защото не можеше да си спомня за своя провал без чувство на дълбоко унижение.