Читать «Северна светлина» онлайн - страница 22

— Точно така, сър. Вземете например Хенбридж. Само преди три години в този град имаше един сутрешен вестник, два вечерни вестника и един седмичник. Сега те всички изчезнаха, с изключение на един вечерен вестник, а и той вече не е местно притежание, както беше.

— Хенбридж не е Хедълстън.

— Мистър Пейдж, имайте търпение и вие ще се уверите, че аз съм действително на ваша страна. Вие си спомняте случая с Уест Кънтри Бюлтин миналата година.

— Спомням си го и то много добре. Беше крайно несправедливо.

— Разбира се, вие си спомняте, че това извърши групата Джонатан, а не ние. Беше наистина печален случай… малък вестник да се опитва да се бори срещу всемогъща лондонска корпорация — хората загубиха своето препитание, местните акционери се разориха и всичко това, защото липсваше малко здрав разум у тия, които стояха начело. Сега, струва ми се, всеки разумен човек би се отвратил да види подобно нещо отново.

Хенри погледна Смит право в очите и той си помисли, че може би бе отишъл твърде далеч.

— Това заплаха ли е?

— Драги мистър Пейдж — каза бързо Смит, — няма и помен от това. Искам само да изтъкна колко благоприятен е настоящият момент за вашите лични интереси. А сега, ако смея да помоля за вашето внимание. — Той отвори чантата си, измъкна цял куп книжа, прегледа набързо цифрите, които бе събирал през последните три седмици от различни източници за стойността на инвентара, машините, фирмата и различните активи на предприятието, и каза: — Ние оценяваме цялото имущество на седемдесет и пет хиляди лири. Естествено, първото ни предложение бе само за сондаж. Сега аз съм упълномощен да удвоя първоначалната сума и да ви направя твърдо предложение от сто хиляди лири за „Северна светлина“.

Хенри не отговори веднага. Той гледаше ту единия, ту другия, а в това време Смит беше уверен, че той ще приеме. Тогава Хенри каза спокойно:

— Нямам основание да ви се сърдя, господа. Вие очевидно изпълнявате вашето задължение. Но… вие трябва да разберете какво става днес с нашия печат. Няколко мощни групи в стремежа си на всяка цена да разпрострат своето влияние навсякъде, се домогват до всеки вестник, който си набележат, без да преследват друга по-възвишена цел, освен да увеличат тиража си и по този начин да задушат своите противници в конкуренцията на живот и смърт, каквато съществува и днес.

Смит поиска да го прекъсне, но Хенри продължи:

— Ние всички познаваме силата на печата… за добро или зло. Тази сила е безгранична. Тя може да създаде или да погуби човека, да качва и сваля правителства; тя може дори, не дай боже, да подпали и война. Някои вестници с огромно разпространение в страната прилагат тази сила, без ограничения и отговорности, към цели, които са напълно недостойни и това е именно проклятието, което тегне днес върху нашата страна и което утре може да я доведе до гибел.

Докато Пейдж говореше, Най бе почнал да нервничи. Той знаеше, че финансовата страна на предложението беше работа на Смит и понеже никак не вярваше, че Пейдж ще приеме изведнъж, досега благоразумно мълчеше, изтегнат на креслото с вдигната яка на палтото и с безразличен израз. Но сега внезапно се намеси.