Читать «Северна светлина» онлайн - страница 17

— Фред, сър.

— Така. Е, добре, Фред, недей кара по прекия път за Хедълстън. Свий при Банкуел и карай през Атли Мур.

— Много се обикаля, сър. А пък и пътят е лош.

— Няма значение, Фред. Карай по него.

Тук Смит беше у дома си. Той никога не бе държал особено много за Лондон, въпреки че там бе направил добра кариера след завръщането си от Австралия през четиридесет и девета година. Ако по някакво щастие човек притежава хубава къща на Кързън стрийт, като мистър Сомървил, и едно извънградско имение в зеления пояс на града, тогава има какво да се каже за живота в Лондон. Но предградие като Мъсуел Хил, където живееше Смит, беше по-малко приятно, особено след като го напусна Мини… но, той сега нямаше вече да живее там, откакто с божия помощ лечебното средство не беше далеч.

Вече наближаваха Атли. Най дремеше, а непокритата му глава — той никога не носеше шапка — клюмаше и потъваше в палтото му от камилска вълна. Предишната нощ бе гулял и през целия път бе спал в самолета, като не се сметне времето за обед. Незабелязано Смит наблюдаваше одобрително хубавата му фигура и изящна външност — светлокестенява къдрава коса с една-единствена избелена къдрица, изряден маникюр, строг тъмен костюм, който си бе шил при Пул и който носеше с жълтеникавокафява жилетка от най-фина шотландска вълна, едноцветна сива вратовръзка, на която беше забодена игла с черна перла, ръчен часовник с тясна верижка и най-после пръстен, който представляваше частния му печат с герб, за какъвто си бе мечтал и който най-безцеремонно бе измъкнал от хералдиката на Бърк. Той беше истински денди, дори и красив, като се изключат въздебеличките му устни и зеленикавите му изпъкнали очи, с няколко малки бръчки под тях, които го правеха да изглежда по-възрастен от тридесет и двете му години. Ако съдеше по неговите изискани, уверени и спокойни маниери, по вида му на съвършено безразличие, вкуса му към разточителство и небрежността му към парите, а също и по вида, който така успешно си придаваше, сякаш нищо на този свят не го интересуваше, човек не можеше и да подозира незаконния му произход. А това за Смит, с неговия протестантски морал, би било чисто и просто непоносимо. Но той трябваше да го приеме такъв, какъвто е. Макар да не бе нито задълбочен, нито пък нещо да го вълнуваше истински, той беше хитрец и имаше набито око, което, въпреки че правеше съжителството с него трудно, ви караше да чувствате, че при нужда не ще е зле да го имате под ръка.

— Събуди се, Ленард. Изкачваме се вече на Атли.

Смит поиска да спре колата, но си помисли, че шофьорът би се запитал какво може да ги интересува в този затънтен край. Щеше да бъде твърде приятно, но тези момчета трябваше да се държат настрана от работата. И те продължиха бавно, като подскачаха на седалките, а пред тях се откри пълна гледка над местността — широко отворена дъга, обрасла с папрат и хвойна, пресечена тук-там с ниски каменни стени — истински северен пейзаж.

— Ето, това е мястото — отбеляза той полугласно. — Красивичко, като илюстрована картичка. Срамота е да го обезобразят така. Комини и фабрики навсякъде.