Читать «Свечеряване» онлайн - страница 8

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— О, да — отвърна Деймън, без да откъсва очи от нейните. — Така мисля.

После изведнъж стана сериозен.

— Знаеш ли, че приличаш на господарка на средновековен замък?

Пейдж пребледня, сетне лицето й пламна и стана още по-хубава.

— Аз… винаги ми се е искало да се бях родила в онези времена. Но ти откъде разбра?

Деймън само се усмихна.

Елена погледна към Стефан с големите си очи, които бяха с тъмносиния цвят на лапис лазули, със златисти точици. Току-що й бе съобщил, че ще имат гости! През седемте дни от живота й, откакто се бе завърнала от отвъдното, никога — никога — не бе имала гости.

Но първо трябваше да разбере какво означава „гости“.

Петнайсет минути след като влезе в магазина за очила, Деймън вървеше надолу по тротоара, надянал съвсем нови очила „Рей Бан“, и си подсвиркваше.

Пейдж подремваше на пода. По-късно шефът й щеше да я накара да плати очилата. Но в момента се чувстваше като обвита в топъл пашкул и блажено щастлива — със спомена за изживяно вълшебство, което никога нямаше да забрави.

Деймън се вглеждаше във витрините, но не точно по начина, по който би го направил обикновен човек. Мила възрастна жена зад щанда на магазина за поздравителни картички… не. Някакъв тип в магазина за електроника… не.

Но… нещо го накара да се върне при магазина за електроника. Какви умни устройства бяха измислили напоследък. Изпита силно желание да се сдобие с видеокамера с размера на човешка длан. Деймън бе свикнал да задоволява прищевките си и не подбираше дори и донорите, когато ставаше дума за спешен случай. Кръвта си беше кръв, откъдето и да идваше. Няколко минути по-късно, след като му бяха показали как работи малката играчка, той крачеше надолу по тротоара, докато тя се гушеше на сигурно място в джоба му.

Наслаждаваше се на ходенето, макар че кучешките му зъби отново започнаха да го болят. Странно, мислеше, че е задоволен — но пък вчера не бе поел почти нищо. Навярно затова се чувстваше толкова гладен; както и заради това, че използва Силата, срещу проклетата гадина в стаята на Каролайн. Но междувременно се радваше на лекия начин, по който работеха мускулите му в идеален синхрон. Без никакво усилие, превръщайки всяко движение в наслада.

Протегна се заради чисто животинското удоволствие от движението, а после отново се спря, за да се огледа във витрината на магазина за антики. Може би беше леко разрошен, но във всяко друго отношение — красив както винаги. И беше прав: очилата „Рей Бан“ му придаваха порочен вид. Знаеше, че антикварният магазин е собственост на вдовица, която имаше много, много хубава племенница.

Вътре беше полутъмно и климатикът работеше.

— Знаете ли — обърна се той към племенницата, когато тя се приближи към него, — че ми приличате на момиче, което би искало да пообиколи други страни из целия свят?

Малко след като Стефан обясни на Елена, че гостите са нейни приятели, нейни добри приятели, той я помоли да се облече. Елена не разбираше защо. Беше горещо. Беше се съгласила да носи Нощна рокля (поне през по-голямата част на нощта), но през деня беше още по-топло, а тя нямаше Дневна рокля.