Читать «Свечеряване» онлайн - страница 5

Деймън знаеше истината. Стефан наистина беше мъртъв — но беше мъртъв от стотици години. И наистина беше вампир, но да го наричат демон беше все едно да наречеш Тинкърбел въоръжена и опасна.

Междувременно Каролайн не спираше да говори в празната стая.

— Само почакай — прошепна и приближи до бюрото, върху което бяха разхвърляни купчини листа и книги.

Разрови се из листата, докато намери миниатюрна видеокамера, чийто зелен светодиод се взираше в нея като голямо немигащо око. Свърза внимателно камерата към компютъра си и започна да пише паролата.

Зрението на Деймън бе много по-добро от човешкото и той ясно виждаше какво пишат загорелите й пръсти с лакирани в розово нокти: CFRULES. Caroline Forbes Rules. Правилата на Каролайн Форбс, помисли си той. Елементарно.

Тогава тя се обърна и Деймън видя сълзи в очите й. И съвсем неочаквано в следващия миг момичето се разплака.

Отпусна се тежко върху леглото и се залюля напред–назад, като от време на време удряше с юмрук по матрака и хлипаше ли, хлипаше.

Деймън се смая. Но сетне навикът взе връх и той тихо прошепна:

— Каролайн? Каролайн, може ли да вляза?

— Какво? Кой? — озърна се трескаво сепнатата девойка.

— Аз съм Деймън. Мога ли да вляза? — попита той с глас, изпълнен с престорено съчувствие, докато в същото време въздействаше на съзнанието й.

Всички вампири притежават умението да контролират смъртните. Колко голяма е Силата им зависеше от много неща: диетата на вампира (човешката кръв даваше най-голяма мощ), силата на волята на жертвата, връзката между вампира и жертвата, дали е ден или нощ — и много други неща, които дори Деймън още не разбираше. Усещаше единствено кога Силата му се увеличава, както ставаше в момента.

А Каролайн чакаше.

— Мога ли да вляза? — изрече той с най-мелодичната си, подмамваща интонация, като в същото време смазваше волята на Каролайн със своята много по-могъща Сила.

— Да — отвърна тя и бързо изтри очите си, очевидно без да намира нищо странно във факта, че той се канеше да влезе през прозореца на третия етаж. Очите й бяха приковани в него. — Влез, Деймън.

Тя бе дала необходимата за един вампир покана. С грациозно движение той се прехвърли през перваза. В стаята ухаеше на парфюм, но това ухание не беше от най-фините. Изведнъж Деймън се изпълни с диво желание — наистина бе странен начинът, по който треската за кръв го бе връхлетяла толкова внезапно, така неустоимо. Горните му кучешки зъби се удължиха от обичайната си големина, а краищата им се изостриха като бръснач.

Нямаше време за разговори, за любовни задявки, както обикновено правеше. За един истински ценител очакването беше половината от удоволствието. Той насочи цялата си Сила, за да контролира мозъка на Каролайн и я дари с най-ослепителната си усмивка.