Читать «Свечеряване» онлайн - страница 49

Тогава светлината угасна. И повече не се чуваше никакъв звук, освен шумоленето на боровете.

Нямаше как да не се възхити на техниката.

Деймън отново се бе излегнал върху един клон, този път много по-високо, отколкото когато влезе през прозореца на третия етаж на стаята на Каролайн. Все още не знаеше имената на дърветата, но това нямаше значение. Този клон приличаше на ложа, откъдето можеше да наблюдава разиграващата се драма ниско долу. Започваше малко да се отегчава, след като на земята не се случваше нищо интересно. По-рано същата вечер бе оставил Дамарис, когато започна да му досажда с приказките си за брак и разни други неща, които искаше да избегне. Като например настоящия й съпруг. Скучно. Тръгна си, без дори да провери дали наистина я бе превърнал във вампир — беше склонен да смята така — каква изненада го очакваше съпруга, когато се прибере у дома! Ъгълчетата на устните му се извиха в едва забележима усмивка.

Под него пиесата почти достигаше кулминацията си.

Наистина нямаше как да не се възхити на техниката. Групов лов. Нямаше представа що за зли малки гадини манипулираха дърветата, но като вълците или лъвовете, изглежда бяха усъвършенствали лова, превръщайки го в изкуство. Работеха заедно, за да заловят плячката, която иначе бе твърде бърза и добре защитена, за да се справят поотделно. В този случай това бе една кола.

Истинско изкуство на сдружението. Горките вампири, такива самотници са, помисли си той. Ако можехме да се съюзим, светът щеше да е наш.

Примигна сънливо, а после се усмихна с ослепяващата си усмивка. Разбира се, ако можехме да го направим — да речем да завземем града и да си поделим обитателите му — всички щяха да са доволни. Със зъби и нокти Силата ще бъде закалена като острие на меч, докато не остане нищо, освен късове тръпнеща плът и вени, пълни с пулсираща кръв.

Приятна фантазия, помисли си той и притвори клепачи, за да й се наслади докрай. Артистично. Езера от рубинена кръв, магическа течност достатъчна да потече да кажем по мраморните стъпала на… Олимпийския стадион „Панатинайкос“ в Атина. Целият град ще притихне, очистен от шумните, хаотични и лицемерни човешки същества, като ще останат само най-необходимите части от тях: няколко артерии, които да изпомпват сладката червена течност в достатъчни количества. Вампирската версия на земя с мляко и мед.

Той отвори раздразнено очи. Нещата там долу станаха шумни. Човешките същества викаха. Защо? Какъв беше смисълът? Заекът винаги врещи в челюстите на лисицата, но дали някога друг заек му се е притичвал на помощ, за да го спаси?

Ето, това е нова поговорка, поредното доказателство, че хората са глупави като зайците, каза си Деймън, но хубавото му настроение бе съсипано. Но имаше и нещо друго, не само шумът долу го дразнеше. Мляко и мед, това би било… грешка, дори груба грешка, ако се замисли сериозно. Кожата на Елена беше като мляко през онази нощ преди седмица, топла и бяла, а не хладна, дори на лунна светлина. А блестящата й златиста коса приличаше на разтопен мед. Елена никак нямаше да е щастлива да види резултата от този групов лов. Щеше да изплаче безброй сълзи, чисти като кристални капки роса, с мирис на сол.