Читать «Свечеряване» онлайн - страница 40

По гърба му преминаха сладостни тръпки. Кръвта на Елена продължаваше да кара света да се върти.

Тя пусна зъба му и облиза долната си устна. Сетне отметна глава назад и откри врата си.

Откритата шия бе твърде голямо предизвикателство, на което дори той не можеше да устои. Познаваше линиите на вените на Елена също толкова добре колкото и лицето й. И все пак…

Добре. Всичко е наред… подканваше го телепатично Елена.

Той впи двата си кучешки зъба в една малка вена. Те вече бяха толкова остри, че Елена, която вече бе свикнала с подобни змиевидни ухапвания, почти не усети болка. Аз за него това най-после бе пълноценно хранене, когато неописуемата сладост на новата кръв на Елена изпълни устата му, а блаженството да дарява извиси Елена до тръпнещ екстаз.

Винаги съществуваше опасност да вземе твърде много или да не й даде достатъчно от собствената си кръв, за да я предпази да не умре. Не че той се нуждаеше от много кръв, но с вампирите винаги съществуваше тази опасност при обменянето на кръв. Ала накрая мрачните мисли отстъпиха пред радостта и задоволството, обзело и двамата.

* * *

Мат затърси ключовете си, когато той, Бони и Мередит се настаниха на широката предна седалка на очуканата му кола. Беше го срам да паркира до поршето на Стефан. Тапицерията на задната седалка беше цялата на парцали и се залепваше към задните части на всеки, имал неблагоразумието да седне там, а Бони лесно се побираше на подвижната седалка между шофьора и Мередит, снабдена също с предпазен колан. Мат не я изпускаше от поглед, защото когато бе развълнувана, тя забравяше да си слага колана. Обратният път през Олд Уд беше тесен, с твърде много завои и не биваше да се рискува, дори и да бяха единствените пътници.

Повече никаква смърт, помисли си Мат, докато потегляше от пансиона. Както и без чудодейни спасявания. Беше се нагледал на достатъчно свръхестествено, за да му стигне за остатъка от живота му. Също като Бони; искаше нещата да се върнат отново в нормалното си русло и да продължи да живея по добрия стар обикновен начин.

Без Елена, нашепна му подигравателен глас в главата му. И ще се откажеш без битка?

Хей, не бих могъл да победя Стефан в никаква битка, дори и двамата да сме с вързани ръце и торби върху главите. Забрави. С това е свършено, а и тя ме целуна. Сега вече ми е приятел.

Ала продължаваше да усеща топлите устни на Елена върху своите след вчерашната целувка — едно леко докосване, за което тя не знаеше, че не е съвсем социално приемливо между двама души, които са само приятели. Усещаше тази топлина и полюшващото се, танцуващо във въздуха стройно и гъвкаво тяло.

По дяволите, тя се бе завърнала съвършена — поне физически, помисли си младежът.

Жалостивият глас на Бони прекъсна приятните мисли.

— И то тъкмо, когато вече си мислех, че всичко ще е наред — хленчеше тя, почти през сълзи. — Тъкмо, когато си мислех, че в крайна сметка всичко ще се нареди. Че ще бъде както преди.

— Трудно е, зная — отвърна нежно Мередит. — Ще трябва да свикнем с мисълта, че ще я изгубим. Но не можем да бъдем егоисти.