Читать «Свечеряване» онлайн - страница 39

Обеща си, че никога повече няма да прави подобна грешка. Но при все това вината го глождеше, макар че ставаше все по-далечна, по-смущаваща, когато Елена внезапно впи още по-страстно устните си в неговите. Светът се завъртя в бясна вихрушка и той заотстъпва заднешком, докато не се намериха седнали върху леглото. Главата му се замая. Единствената ясна мисъл беше, че Елена е отново с него, седнала в скута му, толкова развълнувана, толкова жива, докато накрая в него не избухна нещо като копринено мека експлозия и повече нямаше нужда да бъде подтикван.

Знаеше, че тя се наслаждава на мъчително-сладката болка в горната част на челюстта му не по-малко от него.

Вече нямаше време за разум или мисъл. Елена се топеше в прегръдките му, косата й галеше пръстите му с копринената си мекота. В съзнанието си двамата вече се бяха слели. Болката в кучешките му зъби най-сетне бе постигнала неизбежния резултат — те се удължиха и изостриха; докосването им до долната устна на Елена предизвика ярък пламък от болезнена наслада, която едва не го накара да простене.

И тогава Елена направи нещо, което не бе правила никога досега. Нежно и внимателно тя пое единия кучешки зъб на Стефан между устните си. След това леко, но целенасочено го задържа.

Целият свят се завъртя около Стефан.

Само заради огромната му любов към нея и единението на умовете им, той не впи зъбите си в устните й и не ги прониза докрай. Древните нужди на вампира, които никога не можеха да бъдат укротени, крещяха да направи точно това.

Но той я обичаше и двамата бяха едно цяло — освен това не бе в състояние да помръдне дори на милиметър. Беше замръзнал от удоволствие. Зъбите му никога не се бяха удължавали толкова много, нито са били толкова остри. Без да направи каквото и да било, острият като бръснач ръб на единия се вряза в долната устна на Елена. Кръвта потече бавно в гърлото му. Кръвта на Елена, която се бе променила, след като се завърна от света на духовете. Някога беше прекрасна, пълна с младежка виталност и есенцията на живота, туптящ във вените й.

Сега… беше просто неописуема. Никога досега не бе вкусвал кръвта на завърнал се дух. Тя бе наситена със Сила, която бе различна от човешката кръв, както бе различна човешката от животинската.

За един вампир кръвта, стичаща се в гърлото му бе удоволствие, толкова остро и всепоглъщащо, каквото нито един човек не би могъл да си представи или да изпита.

Сърцето на Стефан сякаш щеше да изхвръкне от гърдите му.

Елена подразни нежно зъба, който бе уловила между устните си.

Той усещаше задоволството й, когато леката повърхностна болка се превърна в удоволствие, защото тя беше свързана с него и защото беше едно от най-редките човешки същества: такова, което изпитваше истинско удоволствие да храни с кръвта си вампир, обичаше да усеща задоволство, което му доставя, нуждата му от нея. Тя бе неповторима.