Читать «Свечеряване» онлайн - страница 38
Лиза Джейн Смит
Но Елена имаше други планове. Не й се спеше и непрекъснато искаше да е с него. Веднага щом шумовете от колата на посетителите им заглъхнаха, тя стори това, което винаги правеше. Понесе се из стаята към него и вдигна лице със затворени очи и леко отворени устни. После зачака.
Стефан отиде до един от прозорците с вдигната щора, спусна я като защита срещу нежеланите любопитни очи на гарваните и се върна. Елена не бе променила позата си и го чакаше с леко поруменели страни и затворени очи. Понякога Стефан си мислеше, че би чакала така вечно, ако искаше целувка.
— Аз наистина се възползвам от теб, любов моя — промълви той и въздъхна. Наведе се и я целуна леко и целомъдрено.
Елена издаде звук на разочарование, който прозвуча точно като мъркането на котенце с нотка на любопитство. Потърка с нос брадичката му.
— Любима. — Стефан погали косата й. — Бони е успяла да разреше всички сплъстени кичури, без да те оскубе? — попита и в същото време се наведе, неспособен да устои на топлината й. Горната част на челюстта му изтръпна от смътна болка, която се усилваше.
Елена отново потърка нос в брадичката му, този път настоятелно. Той я целуна като леко удължи целувката. Разумът му твърдеше, че тя всъщност е голямо момиче. Беше по-възрастна и с повече опит, отколкото беше преди девет месеца, когато двамата се отдадоха на първата си страстна целувка. Ала при все това се измъчваше от вина и не спираше да се тревожи дали тя действително осъзнава какво върши.
Този път мъркането й бе на раздразнено котенце. Вече бе изгубила търпение. Изведнъж се отпусна с цялата си тежест върху него, принуждавайки го да поеме в прегръдките си топлата и чувствена женственост, която му се предлагаше, като в същото време нейното
Това бе една от първите думи, които се бе научила да му предава с мислите си, след като се бе събудила безмълвна и безтегловна. И ангел или не, тя знаеше точно какво му причинява с това.
— О, любима — простена той. — Малка прекрасна любима…
Стефан я целуна.
Настъпи продължителна тишина, в която бесните удари на сърцето му отекваха като камбанен звън. Елена, неговата Елена, която веднъж бе пожертвала живота си заради него, беше топла и блажено отпусната в обятията му. Тя бе единствено негова и двамата винаги си бяха принадлежали. Искаше този миг да спре и никога да не се променя. Дори бързо засилващата се болка в горната част на челюстта му бе сладка и желана. Болката се превърна в удоволствие, когато усети топлите устни на Елена под своите, устни, които потръпваха в леки целувки, дразнеха и предизвикваха.
Понякога си мислеше, че тя е по-будна, когато беше полузаспала, както в момента. Винаги тя беше подбудителят, но той я следваше безпомощно, винаги когато тя пожелаеше. Единственият път, когато й отказа, беше когато прекъсна по средата една целувка. Тогава тя спря да му говори с мислите си. Отлетя в ъгъла, където се сгуши сред праха и паяжините… и заплака. Каквото и да правеше, не можа да я успокои, макар че коленичи върху твърдия дървен под и я моли и приласкава, почти се разплака с нея, но напразно… докато не я взе в прегръдките си.
