Читать «Свечеряване» онлайн - страница 30

Стефан искаше да й се притече на помощ, но Мат вече бе до нея и я подкрепи от едната страна.

Тогава Стефан и Каролайн се извърнаха. Той я държеше и не я пускаше, принуждавайки я да стои с лице към Елена.

Елена, която Мат придържаше за кръста, за да останат ръцете й свободни, направи няколко любопитни движения, рисувайки някакви фигури във въздуха пред лицето на Каролайн, като в същото време свиваше и отпускаше пръстите си в различни посоки. Изглежда знаеше какво прави. Очите на Каролайн следяха движенията й неотлъчно, но от озъбената й физиономия си личеше, че ненавижда всичко това.

Магия, помисли си запленена Бони. Бяла магия. Тя призоваваше ангелите, също както Каролайн бе призовала демоните. Но дали бе достатъчно силна, за да изтръгне Каролайн от мрака?

И накрая, сякаш за да запечата церемонията, Елена се наведе напред и целуна целомъдрено Каролайн по устните.

Сякаш адът се отприщи. Каролайн се загърчи в ръцете на Стефан и се опита да издере с нокти лицето на Елена. Предметите в стаята затанцуваха във въздуха, задвижени от нечовешка сила. Мат се опита да сграбчи ръката на Каролайн и получи юмрук в стомаха, който го накара да се превие на две, последван от силен удар зад врата.

Стефан пусна Каролайн, за да обгърне Елена и да ги изтласка двете с Бони по-далеч от заплахата. Явно бе предположил, че Мередит ще съумее да се погрижи за себе си — и беше прав. Каролайн се хвърли към Мередит, но тя бе готова да я посрещне. Сграбчи юмрука на Каролайн и я завъртя на обратно. Каролайн се стовари върху леглото, изви се и отново скочи върху Мередит, като този път я улови за косата. Мередит се изскубна, оставяйки снопче от косата си между пръстите на Каролайн. След това я издебна и я халоса здравата по челюстта. Каролайн се свлече.

Бони изпляска зарадвано с ръце. Не изпитваше никакви угризения или вина. Тогава, докато Каролайн лежеше неподвижно, Бони забеляза, че ноктите й отново са както преди — дълги, силни и със съвършен маникюр, нито един не беше нащърбен или счупен.

Дали се дължеше на Силата на Елена? Какво иначе би могло да бъде? Само с няколко движения и една целувка Елена бе излекувала ръката на Каролайн.

Мередит разтриваше собствената си ръка.

— Никога досега не съм знаела, че боли толкова много, когато удариш някого — промърмори. — Във филмите не си личи. Същото ли е и при момчетата?

Мат се изчерви.

— Аз… ъъ… никога всъщност…

— За всички е еднакво, с изключение на вампирите — рече Стефан кратко. — Добре ли си, Мередит? Искам да кажа, Елена би могла…

— Не, добре съм. А и двете с Бони трябва да свършим още работа. — Кимна към Бони, която й отвърна с немощно кимване. — Каролайн е наша отговорност и ние трябваше да се досетим защо се е върнала. Тя няма кола. Обзалагам се, че е използвала телефона на долния етаж и се е опитала да накара някой да дойде да я вземе, но не е успяла и след това отново се е качила по стълбите. Затова сега ние трябва да я отведем у тях. Стефан, съжалявам. Посещението май не беше много успешно.