Читать «Свечеряване» онлайн - страница 27

Бони също изкрещя. Не можа да се възпре, въпреки че нейният писък бе твърде немощен и задъхан, като ехо, съвсем различен от смразяващия кръвта вик на Каролайн. Слава богу, че Каролайн не крещя по-дълго. Бони успя да спре надигащия се в гърлото й следващ писък, макар че продължаваше да се тресе неистово. Мередит я обгърна плътно с ръка, но тъй като тишината и тъмнината продължаваха, тя най-безсърдечно я бутна към Мат, който се сепна и смути, но, макар и неловко, я прегърна.

— Не е толкова тъмно, след като очите ти привикнат — рече той. Гласът му пресекваше, сякаш бе прежаднял. Но бе най-успокояващото, което можеше да каже, защото тъмнината бе това, от което Бони най-много се страхуваше на този свят. В нея имаше неща, които само тя можеше да види. Успя, въпреки ужасното треперене, да се изправи с негова помощ — после ахна и чу как от гърдите на Мат също се изтръгна възклицание.

Елена сияеше. Не само това, но сиянието се разпростираше зад нея и от двете й страни, образувайки чифт съвсем ясно и красиво очертани, истински… криле.

— Тя и-има крила — прошепна Бони, като заекваше заради треперенето, а не толкова от страх или благоговение. Сега Мат се бе вкопчил в нея като дете и очевидно не можеше да промълви нито дума.

Крилата се движеха в синхрон с дишането на Елена. Тя седеше във въздуха, сега съвсем устойчиво и едната й ръка бе вдигната с разперени пръсти.

Елена заговори. Това не беше език, който Бони бе чувала досега; съмняваше се, че изобщо съществуват земни хора, които да говорят на него. Интонацията, с която изговаряше думите, бе остра, насечена, като безброй късчета от счупен и разпилян кристал, паднал от много високо и много надалеч.

Формата на думите почти доби смисъл в съзнанието на Бони, тъй като телепатичните й способности сякаш избухнаха като пламък от огромната мощ на Силата на Елена. Това беше Сила, която се извисяваше в тъмнината и я разпръсваше…

А Елена… Елена беше изумително красива, както когато беше вампир и изглеждаше също толкова бледа.

Но Каролайн също крещеше. Използваше силните думи на Черната магия, а на Бони й се струваше, че от устата й излизаха най-отвратителните и ужасни неща: гущери, змии и многокраки паяци.

Това беше дуел — сблъсък на две магии. Само че откъде Каролайн бе научила толкова много за черната магия? Това не й бе по наследство, както при Бони.

Извън стаята на Стефан се чуваше някакъв странен шум, почти като бръмчене на хеликоптер.

БръмБрмБрм… Звукът ужасяваше Бони.

Но трябваше да направи нещо. Тя беше потомка на древните келти и медиум, и затова не можеше да остане безучастна. Трябваше да помогне на Елена. Бавно, сякаш вървеше срещу бушуващ вятър, Бони пристъпи олюлявайки се и сложи ръка върху ръката на Елена, за да й предложи силата си.

Когато Елена я стисна, Бони осъзна, че Мередит е от другата й страна. Светлината засия с нова сила. Плъпналите гущероподобни същества се разбягаха, разкъсвайки се едно друго.

В следващия момент Бони видя как Елена се спусна на пода. Крилата бяха изчезнали. Тъмните дращещи същества — също. Елена ги бе прогонила, използвайки огромно количество енергия, за да ги победи с Бялата сила.