Читать «Свечеряване» онлайн - страница 29
Лиза Джейн Смит
— Престани.
— Начинът, по който целуваш хората един след друг. — Тя потръпна театрално. — Явно всички са забравили, но това приличаше повече на…
— Престани, Каролайн.
— На
— Каролайн, престани веднага…
— Курва! Това е всичко! Просто една евтина курва!
7
Последва всеобщо ахване. Стефан пребледня, а стиснатите му устни образуваха тънка линия. Бони имаше чувството, че ще се задави от напиращите думи, с които искаше да възрази, да отвърне на обвинението, да изтъкне собственото поведение на Каролайн. Елена може и да бе имала толкова много гаджета, колкото са звездите по небето, но накрая тя се бе отказала от всичко — защото се бе влюбила дълбоко и искрено — не че Каролайн знаеше истинското значение на думата.
— Да не би да онемяхте? Май сега няма какво да ми отговорите? — попита подигравателно тя. — Не ви идва никакъв умен отговор? Загубихте дар слово? — Засмя се, ала смехът й бе пресилен, безжизнен, а след това думите заваляха неконтролируемо от устата й, все обиди, които не би трябвало да се изговарят на обществени места. Бони бе изричала повечето от тях при един или друг случай, но тук и сега се изливаха като буен поток от злоба и омраза. Думите на Каролайн се извисиха като някакъв вид словесно кресчендо — нещо щеше да се случи — подобна сила не можеше да се удържи…
Мощен тътен, помисли си Бони, докато звуковите вълни се надигаха…
Стъклото, обади се интуицията й. Махни се от стъклото.
Стефан едва имаше време да се извърти към Мередит и да изкрещи:
— Отърви се от лампата.
А Мередит, която беше бърза не само в хващането, но и в хвърлянето, я запрати към… не през…
… разнесе се експлозия, когато порцелановата лампа се пръсна…
… и счупи отворения прозорец.
Чу се същият трясък и в банята.
Тогава Каролайн удари Елена през лицето.
Остана червен отпечатък, който Елена опипа колебливо. Изражението й би изтръгнало сълзи и от камък.
И тогава Стефан направи нещо, което според Бони бе най-смайващото, сторено от него досега. Положи нежно Елена на пода, целуна вдигнатото й нагоре лице и се обърна към Каролайн. Постави спокойно ръце на раменете й, за да я задържи неподвижно и да я накара да го погледне в лицето.
— Каролайн — рече, — престани. Върни се. Заради старите си приятели, които държат на теб, върни се. Заради семейството, което те обича, върни се. В името на собствената ти безсмъртна душа, върни се. Върни се при нас!
Каролайн го изгледа войнствено.
Стефан се извърна към Мередит и се намръщи.
— Не ме бива точно в това — рече с тъжна усмивка. — Не е най-типичното за един вампир.
После отново се извърна към Елена и заговори нежно:
— Любима, може ли да помогнеш? Може ли отново да помогнеш на старата си приятелка?
Елена вече се опитваше да помогне, да достигне до Стефан. Изправи се с усилие, първо подпряла ръка на стола, а после се улови за Бони, която й помогна да преодолее гравитацията. Елена беше нестабилна като новородено жребче на ролери и с всички сили се опитваше да запази равновесие.
