Читать «Свечеряване» онлайн - страница 25

— … трябваше да преценим по-добре и да не водим Каролайн — казваше Мат на Стефан. — Съжалявам, че бях толкова рязък. Но познавам Каролайн. Тя щеше да дрънка още поне половин час, без да си тръгне.

— Стефан се погрижи за това — обади се Мередит. — Или беше Елена?

— Аз бях — призна си Стефан. — Мат е прав: тя щеше да продължи да говори и нямаше скоро да си тръгне. А аз няма да позволя на никого да говори подобни неща на Елена.

Защо говорим за това?, питаше се Бони. От всички хора Мередит и Стефан най-малко обичаха да бъбрят незначителни неща, но ето че го правеха, казваха неща, които всъщност нямаше нужда да бъдат изричани. Тогава осъзна, че е заради Мат, който пристъпваше бавно към Елена.

Бони се изправи бързо и колкото е възможно по-чевръсто мина покрай Мат, без да го поглежда. След това се включи в непринудения разговор на Стефан и Мередит — е, не съвсем непринуден — за това, което току-що се бе случило. Каролайн беше опасен враг, всички бяха съгласни с това. Явно все още не бе научила, че всичките й заговори срещу Елена в крайна сметка се обръщаха срещу самата нея. Бони предчувстваше, че точно в този момент тя замисля нов заговор против всички тях.

— Тя се чувства самотна — рече Стефан, сякаш се опитваше да я извини. — Иска всички да я приемат безусловно, но се чувства откъсната и чужда.

— Все едно постоянно се отбранява — съгласи се Мередит. — Но всеки би си помислил, че ще покаже поне малко благодарност. В крайна сметка само преди седмица ние я освободихме и спасихме живота й.

Има нещо повече от това, помисли си Бони. Интуицията й се опитваше да й подскаже нещо — нещо за това, което може би се е случило преди да спасят Каролайн — но беше толкова ядосана заради Елена, че не й обърна внимание.

— Защо трябва да й вярваме? — обърна се тя към Стефан. Хвърли крадешком един поглед зад гърба си. Елена опознаваше Мат, а той имаше вид сякаш всеки миг ще припадне. — Каролайн несъмнено е красива, но това е всичко. Тя никога не е казала добра дума за когото и да било. През цялото време играе разни игрички — е, признавам, че и ние също го правехме, но… нейните винаги са против някого, да го накарат да изглежда лош. Не отричам, че повечето момчета си падат по нея — обзе я внезапно безпокойство и тя заговори по-високо, за да го пропъди, — но ако си момиче, в нея виждаш просто чифт дълги крака и големи…

Бони млъкна, защото Мередит и Стефан бяха замръзнали. По лицата и на двамата бе изписано изражението „о, не отново“.

— И освен това тя винаги е имала превъзходен слух — разнесе се треперещ, но заплашителен глас някъде зад Бони. Сърцето на Бони подскочи и заседна в гърлото й.

Така става като не обръщаш внимание на интуицията си.

— Каролайн — казаха в един глас Мередит и Стефан, опитвайки се да замажат положението, но вече бе твърде късно. Каролайн влезе в стаята с дългите си крака, а по лицето й бе изписано гнусливо изражение, сякаш не искаше да докосва дъските на пода. Странно, но носеше в ръка обувките си с високи токчета.