Читать «Свечеряване» онлайн - страница 24

В този момент погледна в огледалото за обратно виждане. Дали заради някаква игра на светлината или атмосферна инверсия, но му се стори, че в очите му зад слънчевите очила горят… червени пламъци.

6

— Казах махай се — повтори Мередит тихо на Каролайн. — Ти каза неща, които никога не бива да бъдат изричани на което и да е цивилизовано място. Случи се така, че това е домът на Стефан — да, това е неговият дом и той е този, който трябва да ти каже да си вървиш. Правя го заради него, защото той никога не би помолил момиче — при това бивше гадже, бих добавила — да изчезне от стаята му.

Мат се прокашля. Беше отстъпил в ъгъла и всички бяха забравили за него.

— Каролайн, познавам те доста отдавна, за да си говорим любезно — заговори той, — а и Мередит е права. Ако смяташ да говориш за Елена нещата, които изрече преди малко, прави го някъде по-далеч от нея. Но, виж, има едно нещо, което зная със сигурност. Без значение какво е правила Елена, когато беше тук преди — гласът му заглъхна за секунда от още не напълно осмисленото чудо и Бони разбра, че той имаше предвид, когато Елена беше на Земята преди — в момента тя е по-близо до ангелите, отколкото е възможно да се постигне това от някое човешко същество. Точно сега тя е… тя е… напълно… — Поколеба се, опитвайки се да намери най-подходящите думи.

— Чиста — подсказа му Мередит непринудено.

— Да — съгласи се Мат. — Да, чиста. И всичко, което прави, е чисто. И не става дума за това, че злобните ти и отвратителни думи биха могли да я омърсят, а ние останалите просто не желаем да те слушаме.

— Благодаря ти — промълви Стефан със задавен глас.

— Вече и без това си тръгвах — процеди Каролайн през зъби. — И да не си посмял да изнасяш проповеди на мен за чистотата. Как ли пък не! След всичко, което става! Ти навярно просто искаш да гледаш как две момичета се целуват. Сигурно…

— Достатъчно. — Стефан го каза почти безизразно, но Каролайн в същия миг бе грабната и изнесена през вратата, сякаш от невидими ръце. Чантата й се влачеше зад нея.

После вратата тихо се затвори.

Косъмчетата по тила на Бони настръхнаха. Това беше толкова могъща Сила, че психическите й сетива за миг застинаха като парализирани. Да преместиш Каролайн — а тя не беше дребно момиче — за това наистина се искаше Сила.

Може би Стефан се бе променил също толкова много колкото Елена. Бони погледна към Елена. Езерото от ведрина и спокойствие, което улавяха сетивата на Бони, сега бе развълнувано заради Каролайн.

Бони потупа коляното на Елена, а когато приятелката й се обърна, я целуна.

Елена прекъсна целувката много бързо, сякаш се боеше да не предизвика нова суматоха. Но Бони веднага разбра какво бе имала предвид Мередит, когато каза, че целувката не е сексуална. Тя беше по-скоро като… все едно те проучваше някой, който използваше докрай сетивата си. Когато се отдръпна от Бони, тя цялата сияеше. Също както и след като бе целунала Мередит, цялата й тъга се бе стопила — да, това беше, чиста целувка. И Бони имаше чувството, че част от ведрината и спокойствието на Елена се бяха прелели в нея.