Читать «Свечеряване» онлайн - страница 215

— Защо вие, момичетата, толкова обичате да спасявате душата на всеки грешник? Защо все ги тъпчете с нравоучения, ако те почувстват, че по някакъв начин са ви преобразили?

Бони не знаеше за какво точно й говори той, но успя да се досети.

— Какво си сторил на Елена? — запита тя яростно.

— Дадох й това, което искаше и това бе всичко — обясни й Деймън. Но в черните му очи се появи странен блясък. — Има ли нещо лошо в това?

Изплашена от този блясък, Бони дори не се опита пак да побегне. Знаеше, че е безполезно. Той беше по-бърз и по-силен от нея, а на всичкото отгоре можеше дори да лети, макар и като гарван. Освен това забеляза как по лицето му се изписа някаква хладна безмилостност. Те не бяха просто Деймън и Бони. Той беше хищник, а тя — плячка.

Но след малко тя отново се озова пред Джим и Обаасан — не, пред едно момче и едно момиче, които никога досега не бе виждала. Бони се появи при тях тъкмо на време, за да стане свидетел на преобразяването им. Пред смаяния й поглед Джим се смали и косата му стана черна, но това не бе най-шашващото в момента. Най-странното бе, че по краищата космите му въобще не бяха черни, а червени, сякаш обхванати от пламъци. А очите му бяха златни и се усмихваха.

Бони видя също как старата Обаасан, с тяло дребно като на кукла, стана забележително по-млада и по-висока. Това момиче бе истинска красавица, Бони бе длъжна да го признае. Имаше великолепни черни очи и фина като коприна коса, спускаща се почти до кръста й. А цветът на косата й беше също като косата на брат й — само че червеното в нея беше по-ярко, огненочервено. Носеше тънка черна дантелена презрамка, преметната през врата й, и черни кожени панталони. Сандалите й с високи токчета изглеждаха много скъпи. Ноктите на краката й бяха лакирани в същия яркочервен цвят, както и краищата на косите й. На колана й висеше навит камшик с лъскава черна дръжка.

— Моите внуци? — изрече бавно доктор Алпърт.

— Те нямат нищо общо с това — заговори момчето със странната коса, с очарователен маниер, без да престава да се усмихва. — И докато си гледат работата, няма защо да се безпокоиш за тях.

— Това е самоубийство или опит за самоубийство… или нещо от този сорт — съобщи Тайрон през сълзи на полицейския диспечер. — Мисля, че е едно момче, казва се Джим, което миналата година беше в последната година в моята гимназия. Не, това няма нищо общо с някакви наркотици… дойдох само за да се грижа за малката си сестра Джейнила. Тя е детегледачка… вижте, просто елате тук, става ли? Това момче си е прегризало повечето от пръстите си, а като влязох, ми рече: „Винаги ще те обичам, Елена“, после взе един молив и… не, не мога да кажа дали е жив или мъртъв. Но на горния етаж има една стара госпожа. За нея съм сигурен, че е мъртва. Защото не диша.

— Кой, по дяволите, си ти? — заговори Мат, без да престава да гледа войнствено странното момче.

— Аз съм…

— … и какво, по дяволите, правиш тук?

— Аз съм дяволът Шиничи — каза момчето с много по-силен глас. Изглеждаше раздразнен от прекъсването. Мат продължи да го гледа и момчето добави с още по-сърдит тон: — Аз съм китсуне… като върколак, само че лисица, би могло да се каже. Именно аз се занимавам с твоя град, идиот такъв. Пребродих половината свят, за да постигна това, така че мисля, че досега поне веднъж си чул за мен. А това е любимата ми сестра Мисао. Ние сме близнаци.