Читать «Свечеряване» онлайн - страница 214

— Какво ще кажеш? Баба добре ли е?

— Хм? — Тайрон също бе забил нос в някаква книга, но от онези, дето раздаваха съвети как да попаднеш в колежа на твоите мечти. Понеже трябваше да постъпи в колеж, му предстояха някои сериозни решения. — Разбира се, че е добре.

— Ами тогава поне да отида и да проверя как е малката.

— Знаеш ли какво, Джей? — Докосна я закачливо с един от пръстите на крака си. — Прекалено много се тревожиш.

След малко той отново беше погълнат от Глава шеста: „Как да подобрим уменията си за общуване“. Но писъците, които долетяха от горния етаж, продължителни и силни… сестра му крещеше… го принудиха да захвърли книгата и да се втурне към стълбата.

— Обаасан? — попита Бони.

— Само момент, скъпа — рече баба Сайтоу. Джим я спусна на пода и тя се обърна към него. Тя гледаше нагоре, а той — надолу. Имаше обаче нещо… много сбъркано в тях.

Бони усети как я обзе ужас. Възможно ли бе Джим да е направил нещо лошо на Обаасан, докато я носеше на гърба си? Разбира се, че бе възможно. Защо не се бе досетила за това? А ето че се появи и лекарката със спринцовката си, готова да успокои всеки, който започваше да изглежда „истеричен“. Бони погледна към Мередит, но Мередит още се мъчеше да се справи с двете гърчещи се хлапачки, затова само можа да отправи към Бони един безпомощен поглед.

Добре, тогава, помисли си Бони, ще го изритам точно там, където най-много ще го заболи, за да може старата дама да избяга от него. Обърна се към Обаасан и се вцепени.

— Само едно нещо трябва да направя — промълви Обаасан. И го направи. Джим се наведе към Обаасан, а тя се надигна на пръсти. И двамата сляха устни в плътна, интимна целувка.

О, Господи!

В гората бяха срещнали четирима — и предположиха, че двама са нормални, а другите луди. Но как можеше да се каже сега кои бяха лудите и кои — не? Особено ако на двама от тях се привиждат разни неща, които въобще не бяха там…

Само че къщата беше тук, Бони също я виждаше. Дали пък самата тя вече не си бе изгубила разсъдъка?

— Мередит, хайде! — изкрещя. Нервите й не издържаха повече и тя се завтече по-далече от къщата, право към гората.

Но нещо се спусна от небето над нея и я сграбчи с лекотата, с която бухал би сграбчил мишка, за да я задържи в непоклатима желязна хватка.

— Отиваш ли някъде? — прозвуча гласът на Деймън някъде над нея, докато я влачеше по инерция през последните няколко метра, докато накрая и двамата се спряха, с нейното тяло плътно сгушено под стоманената му мишница.

— Деймън!

Очите на Деймън леко се присвиха, сякаш се зарадва на някаква шега, разбираема единствено от него.

— Да, самият той, самият дявол по-точно казано. Кажи ми нещо, моя малка червенокоса палавнице.

Бони вече се бе омаломощила в опитите си да го накара да я пусне. Но дори не успя да разкъса дрехите му с ноктите си.

— Какво? — озъби му се тя. Обсебен или не, Деймън за последен път я бе видял, когато тя го призова, за да я спаси от лудостта на Каролайн. Но според разказа на Мат той бе направил нещо ужасно на Елена.