Читать «Свечеряване» онлайн - страница 207

— О! Ухапването от комар. Да, усетих нещо подобно. А по-късно вратът ми се скова и започна да ме боли, след което и цялото тяло. Дали това същество… е пораснало в мен?

— Да, като е завладявало все по-големи зони от нервната ти система. Шиничи те е контролирал като марионетка.

— Боже мили, така съжалявам.

— Нека вместо това да накараме Шиничи да съжалява. Ще си свалиш ли ризата?

Мълчаливо, като доверчиво дете, Деймън съблече черното си яке и ризата си. Тогава Елена му даде знак с ръка да се настани удобно и той се отпусна в скута й по корем. Заради бледата му кожа мускулестият му гръб се очерта ясно в мрака.

— Извинявай — каза му тя, — но за да го извадя от там, откъдето е влязъл, доста ще те заболи.

— Добре — изсумтя Деймън и закри лицето си с ръце.

Елена започна да го опипва с пръсти. Търсеше въпросното място в горната част на гръбнака му. Някакъв поомекнал участък. Или мехур. Щом го намери, започна силно да притиска с ноктите си, докато внезапно не бликна кръв.

Едва не изпусна мястото, приличащо на цирей, като се опита да намали натиска. Изцеждането продължаваше много бавно. Накрая притисна кожата му около отвора с двата си палци и показалци.

Малахът още беше жив и се съпротивляваше на усилието да бъде изтласкан навън. Но му пречеше, че по структура приличаше на желе, което се накъсваше при изцеждането. Хлъзгавото лигаво образувание с човешка форма се опита да възстанови целостта си, докато тя бавно го измъкваше през цепнатината в кожата на Деймън.

Точно от това Деймън най-много го заболя. Елена можеше да се обзаложи, че в момента го боли силно. Опита се да поеме върху себе си част от болката, но той изрева „Не!“ с такава ярост, че тя реши да продължи.

Малахът се оказа много по-едър и много по-жилав, отколкото бе предполагала. Сигурно дълго време е растял в него, помисли си тя… докато смаяно наблюдаваше как се изду първоначално изскочилото малко парче пихтия, полепнало по пръстите й. Трябваше да се нагласи по-стабилно, после се наведе и още по-силно натисна, за да го изтръгне докрай от Деймън и да го захвърли на земята като гадно болнава, гъсто лепкава, белезникава карикатура на човешко тяло.

— Свърши ли? — простена Деймън, останал без дъх… наистина много го е заболяло.

— Да.

Деймън с усилие и пъшкане се изправи и впери уморен поглед в мекото бяло и пихтиесто като медуза образувание… едва потръпващо… което го бе принудило да преследва тази, която най-много обичаше в целия свят. После с мрачна решителност го стъпка с тока на ботуша си, докато не се разкъса на късчета, след което ги изрита едно по едно. Елена предположи, че Деймън не посмя да го порази със Силата, за да не привлече ненужно вниманието на Шиничи.

Накрая всичко, което остана от малаха, бе само мръсно петно и противна смрад.

Елена не можа да си обясни защо се почувства тогава толкова замаяна. Но протегна ръце към Деймън, той също протегна своите и те, както бяха на колене, се притиснаха един към друг.

— Освобождавам те от всяко обещание, което си дал…, но само докато си бил обсебен от този малах — рече Елена. Това бе мъдър стратегически ход. Не искаше да го освободи от обещанието му да се грижи за брат си.