Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 4

Маламир не искаше да строи. Искаше само да убива християни. Първата жертва стана собственият му брат. Главата на Енравота бе отсечена в тройната зала, а стените й - опръскани с кръв. За Маламир това бе малко. Преследваше християните с неугасваща страст, сякаш са много рядък вид дивеч. Ханът и верните му боили ги залавяха, затваряха и избиваха безмилостно. Решетките и подовете в затворите под Плиска и другите големи градове чернееха от християнска кръв. Нощните претърсвания и екзекуции станаха всекидневие и никой не се учудваше, ако намереше цялото семейство на съседите обесено пред портата с окачени кръстове на шиите.

Защо беше това настървение, Дукум така и не разбра. Той също вярваше в Тангра, но нямаше нищо против Христос, стига да не заговорничеше срещу хана.

Кавханът стана, прекоси бавно стаята, застана до прозореца и се загледа в синьото небе. Гоненията на християните бяха посели навсякъде страх, омраза и подозрителност. Страх, който можеше да се усети из улиците на Плиска дори в слънчев ден като този.

След три години безумства Маламир умря. Дукум още помнеше момента, когато научи за неговата смърт. Краката му се подкосиха, от очите му потекоха сълзи. Всички мислеха, че плаче от мъка, но той плачеше от радост.

Бащата на Борис - Пресиян, не стигна до крайности. Даде на християните свобода, но не направи нищо да ги защити. Новият владетел искаше да се прослави не по-малко от великия си предшественик Крум, когото бе превърнал в кумир. Даже изрови отнякъде зловещата чаша с черепа на Никифор, за да вдига наздравици с нея.

Пресиян започна безкрайни войни, които разшириха държавата на юг, но я направиха нестабилна. Именно в един от тези подходи, в Горна Македония, бе изгряла звездата на Дукум. По време на боя той на два пъти защити живота на хана, който реши, че Тангра му дава знак, и издигна спасителя си. Дукум отговори на доверието с безупречна служба. Пресиян беше във възторг от своя фаворит и неговия бърз напредък. След като заедно с хана минаха през Преспа, Охрид, Албанските планини и потопиха краката си в Адриатическо море, Пресиян целуна Дукум по челото и го обяви за кавхан.

България бе излязла на три морета.

А християните бяха забравени. Гоненията вече не бяха държавна политика, но веднъж започнати, трудно можеха да бъдат спрени. Поради мълчаливото безразличие на хана се появиха няколко тайни братства, чиято основна цел бе да преследват и убиват християни. Най-зловещото от тях -„Отмъстителите на Тангра“, се специализира в избиване на свещеници. Говореше се, че самият Пресиян е негов член.

„Но дойде Борис и всичко се промени“, помисли си Дукум.

Християнството бе официално признато. Преследванията бяха забранени и се наказваха. Братствата бяха обявени извън закона. Членството в тях се смяташе за измяна и се наказваше със смърт.