Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 3

Нямаше значение дали си българин или славянин, или от какъв род произхождаш. Важното бе какво можеш и не един и двама Петьровци и Славовци бяха водили конницата. Това караше българите да кривят очите си от безсилен гняв. Безсилен, поне отначало.

Но Крум умря. Великият хан загина внезапно, докато готвеше последния си - съкрушителен, поход срещу Константинопол. След неговата смърт на трона седна Омуртаг. Първата работа на този дебел и странно озлобен човек бе да сключи договор с Византия и отвън да насочи меча си навътре.

Ханът бе хитър. Не подгони направо славяните. Обяви се срещу всички християни, преследва ги до смърт. Като се има предвид, че последователите на Исус бяха преди всичко славяни, ясно бе какво последва.

Съветът на боилите бе прочистен. Последва го войската. За няколко месеца всички постове отново бяха заети от българи. Но това не усмири Омуртаг. Дукум често се питаше какво бе карало хана да преследва християните с такава злоба. Носеха се слухове как като малък бъдещият хан бил позорно набит от няколко славянски момчета, но Дукум не вярваше в тези истории. И все пак...

Крум бе страшен, Омуртаг бе зъл. Крум бе заловил охридския епископ Мануил, Омуртаг бе заповядал да му отсекат ръцете до раменете, след това - краката, и накрая - да го нарежат на парчета и да ги хвърлят за храна на кучетата. Макар само да бе чувал за тези безумства, Дукум потрепери при мисълта за тях.

След Мануил последваха и други: Прилепският епископ Петър бе бит с тояги до смърт под радостните възгласи на тълпата. Главата му бе отрязана и хвърлена да се търкаля на площада в града, та всеки, който иска, да може да я рита.

Епископът на Никея Леонид бе пронизан с меч в корема и оставен да се мъчи, докато издъхне. Други бяха пребивани с камъни, давени, душени и разчеквани.

Само за първите две години от управлението си Омуртаг издаде 377 смъртни присъди на християни. Това бяха все изтъкнати хора - военни, търговци, заможни занаятчии. Колко бяха останалите убийства, които ставаха по улиците под одобрителния поглед на хана, никой не можеше да каже.

Въпреки всичко Омуртаг не успя да постигне това, което си бе наумил. Колкото повече избиваше последователите на Исус, толкова повече се множаха те. По ирония на съдбата първородният му син Енравота стана върл християнин, обяви се за свещеник и започна да проповядва в двореца. Баща му го хвърли в тъмница, лиши го от трона, но не посмя да го убие. Това направи брат му Маламир, когото Дукум познаваше чудесно и при спомена за когото космите на врата му още настръхваха.

Омуртаг може да убиваше християни, може да бе зъл и да гонеше славяните, но 30 години страната живя в мир. Никой не помнеше подобно нещо от времето на Аспарух.

Мирът даде възможност на търговците да забогатеят, на занаятчиите - да станат изкусни майстори, на земеделците - да приберат отлични реколти. Самият Омуртаг даде личен пример, като осъществи многобройни строежи. Опожареният от Никифор дворец в Плиска бе построен наново и разширен, крепостните стени на редица градове бяха укрепени, застроиха се нови селища около Преслав, Мадара, по Дунав и Тича. Омуртаг остави след себе си реки от кръв, но и нови крепости, дворци и градове.