Читать «Сборник "Старобългарски загадки" - цялата поредица» онлайн - страница 2

Дукум въздъхна, съблече елека си от еленова кожа и остана само по риза. Понечи да свали и ботушите, но се отказа. Все пак, въпреки жегата, трябваше да спазва някакво приличие.

„Поне прозорците да бяха по-широки“, помисли той и огледа просторното задушно помещение, което използваше за кабинет. Огромна маса, затрупана със свитъци, заемаше центъра на стаята. Между тях се открояваха тумбеста в долния край златна кана с изрисувана ловна сцена и недопита широка чаша. По ъглите на стаята бяха поставени множество дървени ракли и кожени кутии, в които Дукум държеше различни документи. Няколко копия с конски опашки подпираха стените. Личният меч на боила лежеше облегнат на масивен дървен стол с висока облегалка. Ловни трофеи и дебели загаснали медни мангали допълваха картината.

Мнозина се лъжеха от външния вид на Дукум. Висок, едър, с обръсната глава и груби черти, той изглеждаше роден войник, който може да върти меча и да печели на бойното поле. Но кавханът не бе само това. Хитър като лисица, той умееше да се измъква от всяка ситуация и никога не прощаваше на своите врагове. Независимо дали ги срещаше на бойното поле, или по коридорите на двореца. Особено опасен го правеше способността му отдалеч да надушва всички заговори и интриги, да ги насърчава или издава в зависимост от това какво изискват собствените му интереси. Благодарение на тази способност се издигаше все по-нагоре в йерархията.

В момента Дукум бе стигнал върха в своята кариера. Освен кавхан, бе и един от шестимата велики боили, председател на съвета на боилите, любимец на Борис и негов доверен човек. Имаше хора и шпиони навсякъде. Те му докладваха какво се случва не само в Плиска, но и в цялата държава, чак в Константинопол.

Неговата значимост бе призната дори от византийския император, който при сключването на последния договор му бе изпратил специална златна огърлица. Кавханът никога не я сложи, но тайно я гледаше понякога.

Дукум заобиколи работната маса и взе чашата с разредено вино. Напоследък медовината бе станала популярна в Плиска, но от нея го болеше глава. Така и не можа да хареса сладникавия й вкус. Не харесваше и кумиса, макар да минаваше за изискано питие. Дукум не успя да разбере какво толкова има в подквасеното мляко на кобила.

Кавханът отпи малка глътка и се замисли за вчерашното убийство. Преди него имаше още две, на които Дукум не беше обърнал внимание. Бе решил, че християнските свещеници са убити от разбойници. Първият от тях - Юда, бе намерен пронизан със стрела в гората. На втория - Манасий, някой бе прерязал гърлото близо до рова на външния град. Смъртта на Закарий, посечен с меч в подземната си черква, показваше, че великият боил е допуснал грешка. Някой избиваше свещениците и това напомняше отминалите времена. Времена, които Дукум се надяваше никога да не се върнат.

Всичко бе започнало с Крум. Ханът, от когото трепереше целият свят, който имаше обща граница с франкската империя на Карл Велики, а византийският император страхливо се криеше зад позлатените врати на Константинопол само като чуеше името му, бе направил нещо немислимо - допуснал бе славяните до управлението на страната.