Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1679

— Ти си мой — заяви властен глас. — Върви.

Той се подчини на заповедта. Мисълта, че от този момент нататък ще бъде все така, беше една от последните му съзнателни мисли.

Пейшънс и Елън гледаха навъсено, сумтяха и ругаеха. Дороти Сътън се огледа.

— Трябва да се махнат оттук тези тленни останки, Джемайма — каза тя. — Къде е Анабел?

— Тук съм.

— Охо! Виждам, че не си пиляла времето си. Погрижила си се за себе си.

— Че как! — Анабел Прентис погледна гордо Адам Стаутън, който я следваше с празен поглед, послушен като куче. — Бива си го мъжът, а? Красавец! И страстен, хе-хе!

— А ние? — попита отново жално Пейшънс Уитни. — Ние — кога?

— Следващия път! — отсъди Дороти Сътън. — Анабел, а този поддръжник на закона и краля вече напълно ли е във властта ти? Успокои ли се? Нали няма да има изненади?

— Няма да има — увери я Анабел Прентис.

Но Адам Стаутън й показа колко много се лъже.

Той я бутна така, че тя тупна по задник на земята, право в краката на Джемайма Тиндал. А дърводелецът хукна да бяга. Той се носеше посред улицата, между наредените в шпалир изумени жени. Профуча покрай мъжете, застинали с лъжици в ръце, неподвижни около дългата маса, като на картина, пародия на „Тайната вечеря“.

— Спрете го! — извика Дороти Сътън.

Джемайма Тиндал вдигна ръце, направи жест като че ли отблъсква от себе си нещо невидимо и същевременно тежко. Адам Стаутън падна, запълзя по земята в облак прах, но веднага скочи и с няколко скока стигна до зелената двуколка на Франсис Флауърс, скочи върху капрата, хвана камшика.

— Я-я-я-я-яха-а-а-а!

Изплашеният от вика и удара на камшика пъстър жребец стремително се понесе напред, а преследващите дърводелеца жени приседнаха и се свиха под градушката от камъни, излитащи изпод копитата на животното. Двуколката летя няколко мига подир коня, без да докосва земята с колелата, а после падна и подскочи сажен нагоре при следващата дупка. Вкопчилият се в юздата Адам Стаутън увисна във въздуха, изглеждаше, че всеки момент ще излети. Но не излетя. Той извика, още веднъж удари жребеца с камшика, двуколката се понесе към гората като състезателна квадрига.

И дърводелецът Адам Стаутън щеше да избяга, ако не беше младата Верити Кларк.

Верити вървеше по края на полето с царевица, нежно и силно притиснала в прегръдката си червеникавокафяв котарак. Котаракът беше разперил лапи и не изглеждаше възхитен, но мъжествено и достойно понасяше нежностите. А когато двуколката с Адам Стаутън премина покрай Верити, момичето пусна котака, насочи пръст към двуколката и изкрещя пронизващо.

От главините на колелата като дъжд се посипаха искри, пламна огън и се вдигна дим. Жребецът се вдигна на задните си крака, тегличът се счупи с трясък, сбруята се скъса. Двуколката излетя като комета с огнена опашка и се стовари на земята, разбивайки се на трески с неописуем грохот.