Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1677

— Стреляй, Абирам — изсъска Уилям Хопууд, виждайки, че индианецът не само нямаше намерение да спира, но даже се затича. — Стреляй! Да го пратим по дяволите! Да пратим червенокожия по дяволите!

Двамата натиснаха спусъците едновременно. Рязаната пушка на Уилям Хопууд засъска, засмърдя и задимя. Мускетът на трапера само изщрака.

— Божичко… — изстена Абирам Торп, гледайки празните щракания на петлето. Кремъкът го нямаше. Явно беше изпаднал заради разхлабения винт. — Божичко!

Уилям Хопууд се пресегна с трепереща ръка към кутията с барута. Абирам успя само да хване мускета за дулото и да го завърти, опитвайки се да нанесе страшен удар по главата на нападателя. Но индианецът се гмурна ловко под приклада и със силен замах заби ножа в корема на Абирам, а когато траперът се преви на две, му разби главата с мощен удар с томахавката.

— Исмаил — закрещя Мадокс. — Осъзнай се, безумецо!

Уилям Хопууд захвърли рязаната пушка, прицели се с пистолета. Исмаил Сасамон се завъртя и запрати томахавката. Тя удари чичо Уилям право в ръката, стиснала оръжието, отскочи и го уцели в лицето. Чичо Уилям приседна тежко, а пистолетът му гръмна. Пасторът странно се закашля и се олюля, на бялата му яка разцъфна голямо кърваво петно. Опитвайки се напразно да се улови за стълба, преподобният Мадокс рухна върху стъпалата. Джейсън Ривет настръхна зад оградата.

Исмаил Сасамон се наведе над тялото на Абирам Торп, хвана го за опръсканите с мозък коси. Уилям Хопууд, притискайки с ръкав течащата от лицето му кръв, все пак успя да сипе барут в рязаната пушка, дръпна петлето и вкара в тялото на индианеца половин фунт сачми.

Исмаил отлетя назад и падна, вдигайки облак прах. Уилям Хопууд изкрещя диво и триумфално, хвърли пушката, извади ножа и с три скока се добра до проснатия индианец, вкопчи се в завързаните на опашка коси, и продължавайки да крещи, направи разрез над ухото на жертвата си. Кръвта плисна върху ръцете и лицето му.

Изпаднал в еуфория от скалпирането, той забеляза ножа, който Исмаил стискаше в ръката си, едва когато острието се заби в корема му. Индианецът рязко дръпна ножа нагоре, Уилям Хопууд изкрещя диво, изплю кръв. И падна.

Исмаил се изправи. Джейсън Ривет изкрещя пискливо, притискайки се към земята. Индианецът обърна глава, и я наклони странно. И видя момчето. Джейсън изкрещя отново.

Сачмите бяха извадили едното око на индианеца, бяха раздробили бузата му, бяха откъснали ухото му и бяха превърнали раменете и торса му в кървава маса от висящи късове месо. Въпреки това Исмаил се държеше твърдо на краката си. Без да отмества единственото си око от Джейсън, той се наведе и хвана чичо Уилям за косите.

Джейсън Ривет нададе вой от ужас. Исмаил Сасамон разтърси скалпа. Мръщейки осакатеното си лице, той понечи да издаде бойния вик на уампаноагите. Не успя. Зад гърба на Джейсън проехтя гърмеж и половината глава на индианеца се скри в червена експлозия.

Пасторът падна на стъпалата, димящият пистолет се изплъзна от ръцете му. Цялата яка и предницата на кафтана му вече изцяло бяха пропити с кръв. Джейсън Ривет запълзя към него. През обхваналия го ужас и безнадеждност виждаше на праговете на къщите и на верандите жени, неподвижни като статуи, като кариатиди. Виждаше мъжете около дългата маса, равнодушни, бавно вдигащи лъжиците си. „Магии — трескаво си помисли той. — Това е черна магия, те са вещици. Все пак бях прав — дошли сме тук да срещнем гибелта си“…