Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1671

Преди дърводелецът да успее да направи нещо, Анабел Прентис бързо разкопча и съблече горната си дреха. Под нея имаше тънка блуза, която изобщо не скриваше формите й. Много привлекателни форми. Стаутън с усилие преглътна. „Трябва да си тръгна оттук — помисли си. — Трябва да си тръгна колкото се може по-бързо, защото това ще свърши зле. Тази жена е побъркана.“

— Да, присъствал си — повтори Прентис. — Ти си бил свидетел, когато пред съда на окръг Мидълсекс са разсъбличали Джанет Харгрейвс. И аз прекрасно знам какво си си мислел тогава. Знам също какво си си представял по-късно, през нощта, когато, затворил очи, си изпълнявал съпружеския си дълг пред жена си, която за осем години брак не ти е позволила да й вдигнеш ризата по-нависоко, отколкото е било абсолютно необходимо, и то само в пълна тъмнина. Затова тръгна с пастора и конетабъла, затова взе участие в преследването. Нали? Защото в сравнение с кокалестата жена с риза до петите, ти е по-приятен грехът на Онан в мрака на бивака, със стиснати клепачи, под които непрестанно виждаш голата вещица.

„Трябва да изляза — помисли си дърводелецът, червен като цвекло. — Незабавно трябва да изляза оттук!“.

Но той не беше в състояние да направи нито крачка. Можеше само да се пули. Анабел Прентис само се усмихна. И започна бавно да се разсъблича.

— Мислиш си — досети се тя, — че това е магия, че мога да ти чета мислите? Не е необходимо, твоите мисли са банални, очевидни и прозрачни като изворна вода. Чета и виждам всяка от тях, включително и това, че ти не вярваш нито в магията, нито във вещиците. Ха! Толкова ли си сигурен? По-добре не рискувай, провери, убеди се лично. И осезаемо. Е, ела при мен. Виж. Докосни.

Под вече разкопчаната блуза имаше сутиен, украсен с дантелени ленти. Адам Стаутън никога не беше виждал нещо подобно. Но често си го беше представял.

— Разгледай ме добре — Анабел Прентис изпъна рамене и дълбоко откритите гърди излязоха още повече от прегръдката на сутиена. — Огледай ме добре, инч по инч. Може би ще видиш върху мен знака на Звяра, клеймото на Сатаната? Може би тук, между тези две най-обикновени гърди, ще видиш трета, тази, от която на шабатите дават на Дявола да смуче? Ела. Виж. Докосни.

— Страхуваш се от пастора си? — отгатна тя отново, виждайки, че той не се помръдва и не пристъпва нито крачка. — Не се бой. Ако пасторът попита какво сме правили тук, ще кажеш, че сме чели псалми. И „Песен на песните“. Ела при мен, „кажи ми ти, когото люби душата ми, где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; че защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?“.