Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1673

— Е — каза тя не без приятно учудване в гласа, — не се излъгах в теб, страже на закона и реда. Изборът ми беше добър. Защото сега си мой. Сигурно вече разбираш, че си мой?

Адам Стаутън не отговори и не попита нищо. Анабел Прентис почеса сърбящия я нос, прекара двете си ръце през черните си коси, опря длани в раменете на дърводелеца, стисна го силно с коленете си, бавно се надигна и бавно се спусна — веднъж, втори път, трети, все по-бързо и по-бързо. Той забрави за Божия свят. Вече нищо нямаше значение. Нито Джанет Харгрейвс, нито преследването, нито преподобният Мадокс, нито кралят, нито законът, нито съдиите от Колонията в Масачузетския залив.

Нищо.

* * *

Дороти Сътън продължаваше да бродира. Джемайма Тиндал разглеждаше паяка, спускащ се по паяжина от греда на тавана.

— След Сейлъм — отново се зае с разказа си преподобният Мадокс — тази дяволска зараза се прояви и в Андовър, и в Чарлстън, и в Дорчестър, а също така и в Лин, Медфорд, Роксбъри, а най-накрая, година след Сейлъмските събития — и у нас, в Уотъртаун. Ставаха всякакви загадъчни явления. У младите девойки се появяваха треперения и гърчове, в бълнуванията си те викаха разни думи, предизвикващи опасения. Няколко жени се оплакаха от това, че у мъжете им от време на време се наблюдава полова немощ, несъмнено заради урочасване. Скоро подозрението падна върху Мери Харгрейвс, моряшка вдовица. Арестуваха я и започна следствие. Но вещицата не искаше да си признава нищо.

— Въпреки че — Джемайма Тиндал откъсна поглед от паяка — настойчиво я уговаряхте?

— Запази сарказма си за себе си, жено — промърмори конетабълът Коруин. — Колкото и да е странно, ти вече няколко пъти доказа, че не си глупава, така че няма какво да се правиш на глупачка. Много добре знаеш, че изтезанията по време на следствие не са позволени. Законът го забранява. Никой, нито в Сейлъм, нито в Андовър и изобщо никъде не е изтезавал магьосници по време на следствието. Не са изтезавали и старата Харгрейвс.

— И тя нищо не си призна, така ли?

— Не си призна — съгласи се навъсено Мадокс. — Но доказателствата бяха неопровержими. А показанията, представени пред съда, не предизвикаха никакво съмнение. Харгрейвс беше закопана от останалите арестувани вещици. Те свидетелстваха под клетва, че Харгрейвс собственоръчно е изготвяла от сланината на бебета мазило за полети. Че на шабатите Харгрейвс им е заемала срещу подпис Черната дяволска книга. Че е взимала от дявола и е давала на други отвратително, светотатствено причастие — червена хостия и червено вино. Тоест кръв.

— Необичайно. След такива показания Мери Харгрейвс, естествено, си призна?

— Не — смути се конетабълът. — Не си призна и тогава. Продължи да упорства. Тогава арестуваха дъщеря й, Джанет Харгрейвс. Тя също отначало не искаше да си признае. Едва после… След като старата умря в затвора… Когато грижливото изследване откри на чатала на Джанет знака на дявола и всички свидетели го посочиха, тя си призна вината. Оказа се, че тя, както и майка й, е вещица.