Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1669

Гердан с бели и виолетови раковини. Три свързани едно с друго орлови пера. И покомокон — ръбеста тояга от твърдо дърво.

— Наистина интересна и в същото време тягостна игра на съдбата — продължи жената, наблюдавайки го внимателно — е, че именно ти прислужваш като ловджийско куче на потомъка на проповедник баптист и проститутка от Ийст Енд, извадени от затвора в Нюгейт, натоварени насила на кораб и изпратени в Новия свят. Защото не си пасамакод и името ти не е Исмаил.

И този път индианецът не реагира по никакъв начин.

— Не си пасамакод и името ти не е Исмаил — повтори напевно Фейт Кларк. — Ти си от рода на Лосовете от племето на уампаноагите, и се казваш Покумтук, син на Уахунса, който е бил син на Нинигрет. Тази, която смяташ за своя майка, е скрила истинското ти име и произход, за да не узнае никой, че си дете на Меномини, сестрата на Метакомета, великия сахем на уампаноагите. Да, този същият, когото дженгизите са наричали крал Филип, предводителят на голямото въстание през 1675 година. Този, чието име все още предизвиква у дженгизите ужас и се асоциира с кръв и пожарища.

Eia ei ei, eia ei Eia ei, ho oho ei Ate, heie lo Ate, heie lo

Той дори не усети момента, в който започна да се поклаща и тихо да й приглася.

— Треперете, дженгизи! Идват уампаноагите, идват нарагансеките, идват нашуите, идват бойците нипмуки и пекоти. Отмъщение! Ще пролеем кръвта ви, дженгизи, ще ви удавим в морето, през което дойдохте, за да крадете земята ни, да ни убивате и да ни заразявате с болести. Отмъщение! Добрият бял е мъртвият бял! Помниш ли, Покумтук, сине на Уахунса? Ти беше само на шест години, но трябва да помниш! Как се лееше кръвта на дженгизите под ножовете и томахавките на воините, как те бягаха в паника, как падаха селищата им! Трябва да помниш как се виеше огънят над покривите на домовете на Суанси, Таунтън, Мидълфрантик, как горяха Брукфилд, Хадли, Нордфилд, Дирфилд, Мидфилд и Рентам…

Eia ei ei, eia ei akue — de, ate lo aia — ku, eia ho Ate, eia ho

— Горяха не само домовете им — продължи жената, вече на езика, който Исмаил започваше да разбира, макар и с усилие. — Огънят изгаряше отвратителните им английски имена. Прекръстените от дженгизите местности се пречистваха от огъня, възраждаха се, отново ставаха тези, които са били: Опеханкануг, Нонантум, Натик, Кискимин, Покопопук, Уапанге, Масапекуа, Мутамусимсак, Тауакони, Лапоуинса…

Eia ei ei, eia ei Eia ei, ate lo Ate, heie lo Ate, eia ho

— Но надеждите се разсеяха бързо, победата се превърна в поражение, а поражението — в клане. Великият сахем Метакомета, наричан крал Филип, беше убит предателски от подкупен от дженгизите ренегат. Твоят баща, Уахунса, бил ранен и дженгизите го заклали при Големите блата Окефеноке. Истинската ти майка, Меномини, дъщерята на Киниква, загинала с разбита от приклада на мускет глава. Вземи гердана. Вземи покомокона. Вземи и това.