Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1667

Анджей Сапковски

— Общо — прекъсна тишината Дороти Сътън — дванайсет обесени, двама умрели в затвора. И Джайлс Кори, който не бил обесен, а изтезаван до смърт и доубит с камъни. И тук, до пущинака, също достигат новини. Но там, в Сейлъм, не са се постарали както трябва. В Стария свят само Бамбергският епископ е изгорил на кладата шестстотин жени. Между другото, преподобни, защо в Сейлъм сте ги бесили, а не сте ги горили? Нали в Библията се повелява да се изгарят, като се казва: „Който не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; събират ги и ги хвърлят в огъня и те изгарят.“ А на друго място се казва: „И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.“ „И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

— Млъкни, жено! — извика пасторът. — Наистина, ползваме се от гостоприемството ти, но е трудно да се издържи, когато този, който е съд на греха, подхвърля Божие слово. А ти знаеш ли какво е грях? Грях, и то смъртен, е съмнението. И снизхождението. Защото в Светото писание, което цитираш като папагал, е казано още: „Нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жътварите са ангели.“ Но тук, на земята, ние, свещениците и съдиите, трябва да поемем бремето върху собствените си гърбове, ние трябва да изкореняваме злото и да прогонваме дявола, защото ако се поколебаем, ще рухне редът и ще настане хаос!

Дороти, а след нея и останалите жени, се хванаха за главите, показвайки с това, че думите на преподобния са ги ужасили. Коруин изсумтя, но Мадокс не му обърна внимание.

— Води се война! — крещеше той, почервенявайки. — Вечна война! Война с дявола, но също и със земния враг! Ние сме обкръжени от врагове! На север са французите, на юг — папистите испанци, вечните врагове на истинската вяра! Как да им се противопоставим, ако рухне редът? Не можем! Затова онези, които подриват реда, като вещиците, са предатели, вървящи ръка за ръка с врага. А за предателите има само едно наказание — смърт. Това иска законът, това иска Бог! А който помага на предателите и вещиците, самият той е престъпник и заслужава смърт! По човешка присъда, а ако я избегне — по Божия! Бог ще накаже снизходителните към вещиците, както е наказал и Ахаб! Но ние няма да проявим снизхождение! Ще хванем отвратителната престъпница! И ще се изпълнят думите на Светото писание, че „кучетата ще изядат Йезавел при рова на Езраел“!

Навън залая куче с голям усет към драматизма. После отново настъпи дълга тишина.

— Моля за извинение, господа. — Анабел Прентис се изправи и с малко сладострастен жест изпъна дрехата си. — Задълженията ме зоват.