Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 8

— Е, не че направо Господ. То тъй си е думата.

— Слушай сега, старо, как е била цялата работа. И да не си посмяла друг път да ми викаш „къш“! Едно време моят дядо. Старият черен кос, като прелитал над вашето лозе с една узряла черешка в уста, без да иска я изтървал. От костилката на тая черешка в лозето и покарала фиданка. И тая фиданка твоят старец е откопал и посадил тук. Така че черешата е моя по наследство.

— Знам ли, Косьо. То толкоз работи станаха — почти се съгласи баба Блажка. Не че толкова беше убедена в правото на коса, колкото да продължи разговора. Но като вдигна очи към дървото, не съгледа никаква птица.

— Отишъл си е, чумата да го тръшне. Изплюска се, не остави зряла черешка и се пръждоса. Пък аз май седя и си приказвам тука сама през цялото време.

Бабата се огледа засрамено към другите дворове да не би някой да я е чул. Но и натам не се виждаше жива душа. В празник пристигаха много хора с коли от града, но сега бе сряда и наоколо бе пусто.

— Почакай ти, птицо проклета — развика се баба Блажка към празното небе. — Ще си дойде той, Панчо, в неделя с прашката и ще ти даде да се разбереш!

Сигурна, че достатъчно си е отмъстила, бабата се прибра в къщи да си шета.

Панчо и Бройчо

Най-напред Панчо сияеше от радост.

— Ей това се казва пиле — викаше той, като галеше своя подарък. — Бабините пилета са вятър работа. Проскубани кокошки. Това се казва пиле! — почти пееше той.

Завъртял се Панчо край птицефермата и му го подарили. Аз даже малко се усъмних дали не си го е изпросил, но Панчо каза, че пилещарката сама му го предложила. На другия ден проверих. Излезе, че наистина било така. Само че подаряването било предшествано от следния увод:

Панчо: — Лельо, ти пилета ли отглеждаш?

Гледачката: — Пилета, нали виждаш. Бройлери.

Панчо: — И колко броя отглеждаш за едно лято?

Гледачката: — Ами по три, четири хиляди. Зависи.

Панчо: — А аз отглеждам по един брой.

Гледачката: — Отглеждаш ги ти в София в магазина.

Панчо: — Не, лельо. Наистина отглеждам. Всяка лятна ваканция тука на село баба ми дава по едно току-що излюпено пиленце и до есента аз се грижа за него. Ние пристигнахме вчера и още не ми е дала.

След тия думи гледачката наистина сама предложила на Панчо пилето. Понеже кой знае защо на тия пилета им викат бройлери, кръстихме го Бройчо.

Та да видите какво пати Панчо с Бройчо. Пусна Панчо да пасе Бройчо из градината и сметна, че всичко е наред. И друга година неговото прословуто отглеждане на пиле се състоеше главно в това. Пасяха си го всъщност квачката и петелът, а Панчо само от седмица на седмица се похвалваше, че неговото пиле много растяло.

Бройчо наистина беше по-гиздав от другите наши пилета, които Панчо презрително наричаше гащатковци, мърльовци, скубли и какво ли не. Беше снежнобял, пристъпяше бавно и наперено. Никога няма да отскочи от нещо, да изпърха, да се шмугне нанякъде.

— Истински балетист. Лебедите слама да ядат — хвалеше го Панчо.

Известно време другите пилета не искаха да го приемат в своята среда. Някои даже се втурнаха да го кълват. Бройчо обаче не им отвърна със същото. Посрещна нападките съвсем спокойно и даже с някакво любопитство.