Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 32

— Бау… бау… бау. — Това не беше таласъм, а редовно куче, но няма значение. Картината продължаваше да бъде тайнствена, защото по селската улица се движеше баба с цигулка в ръка. Ако някой я беше срещнал, щеше да помисли, че именно тя е таласъмът.

— Отива към читалището — забеляза Дългата опашка. — Сигурно ще има концерт на самодейния колектив и баба Пена ще свири първа цигулка.

— Кам… кам… кам… — развълнува се Караконджо.

— Камбана ли? — запита Дългата опашка.

— Камила?

— Кам… кам… кам… — съвсем нетърпеливо затропа Караконджо.

— Камион, камион — сети се Мъркот. — Вярно, че това е камионът с млякото пред къщата на бай Сава.

Баба Пена спря и похлопа на портата.

— Сава. Сава бре, тука ли си?

— Какво има, бабо Пено? — подаде се през пролуката бай Сава, продължавайки да се ослушва откъде издиша една надута вътрешна гума.

— Остави се, Савко. Нашият палангозин Панчо тая сутрин го изпроводих на рейса. Ама да вземе да си забрави цигулката.

— Аха, ето къде издиша — зарадва се бай Сава.

— И аз им викам, че е излишна, ама кой ме чува — оплака се баба Пена.

— За гумата казах, че издиша — заговори по-високо бай Сава. — А пък цигулката защо да е излишна? Ако момчето е музикално.

— Ако е, ама не е. Само го мъчат. Виж, пеперуди му дай да лови. Цветя и билки да бере. Туй лято си направи цял хамбарий.

— Хербарий му викат.

— Тъй де. Ами аз да проводя по тебе цигулката. Като закараш утре гюмовете, отбий се в техния блок, и без туй ти е на път.

— Бива — съгласи се бай Сава. — Пъхни я под брезента при гюмовете.

— Да не се строши в каросерията, бре Савко. Че как ще се разправям после със снахата?

— Няма, няма — успокои я бай Сава. — Там седи Дончо магазинера и ще я наглежда.

Баба Дена въздъхна дълбоко, че е оправила тая трудна работа и си тръгна обратно.

— След мен! — извика Дългата опашка.

Мъркот не помръдна от мястото си.

— Така де, след нея — поправи се главният таласъм.

— И защо след нея? — запита Мъркот.

— Как защо? — учуди се Дългата опашка. — Защото досега вървяхме след нея и сега трябва да направим същото.

— Това си знаеш ти: да правиш все същото.

— Същ… същ… същ…

— Ти пък, Караконджо, само повтаряш, каквото каже някой — изкара си на него яда Дългата опашка.

— Същисах се бе — оправда се Караконджо. — Нищо не разбирам.

— Какво има толкава за разбиране? Панчо е заминал за града. И ние отиваме там. Защо да стоим тук, където никой не вярва, че има таласъми?

— Към камиона ходом марш! — нареди Дългата опашка. — Между два гюма по един таласъм!

Глава шеста

Камион кара таласъми

Таласъмите прекараха нощта в камиона. Измъчиха се от бездействие, но това беше начинът да стигнат у Панчови. А там вече работа колкото щеш.

Особено се свиваше душата на Караконджо. А не забравяйте, че един таласъм се състои само от душа и нищо друго. Горкият, хич не можеше да издържа без тропане и от време на време раздрънкваше гюмовете.

— Трай бе, Караконджо, ще провалиш експедицията.

— Мир… мир… мир…

— Мирно стой. Точно това искаме да ти кажем.

— Мир… мирише ми на мляко.

— Ами, разбира се, гюмовете са пълни с мляко.