Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 125

Отпуснала съм се близо до стената на бунгалото, а Бела е от лявата ми страна. Дъждът барабани по покрива. Бела гледа в подпокривните греди, където сивите паяжини са се протегнали като хамаци в ъгли и пукнатини.

— Видях те да говориш с Вини. Той почти не ме погледна днес — отбелязвам аз.

Бела се киска.

— Страхливец. Трябваше да ти се извини. Само че това беше преди…

Клатя глава.

— Каква каша. Джак наистина е ранен. Кой освен Вини би сътворил подобно нещо.

— Не беше единственият. Лука е най-ужасен. Вини се опита да сложи край.

Мисля си за устата на Вини, подпухнала, цепната, за гузния му поглед. Истина е, че не той започна боя, но той винаги е в центъра на нещата, винаги намира начин да си навлече неприятности. Семейството се отнася към него като към сладък и несръчен прощъпалник.

— Защо винаги го защитаваш?

Бела мълчи.

— Двамата с него сме екип.

— Екип ли? Той се превръща в проблем. Първо партито, а и днес.

Тя свива рамене.

— Ние двамата сме лошите. А и той не е точно лош.

Наистина не е.

— Говориш като леля Роза.

— Mammina! — имитира тя Вини, след това избухва в смях. — Не съм чак толкова сляпа. Той е много непослушен. Днес обаче се опитваше да те защити по своя тъп

начин. Ако имаш нужда от него, Франки, той винаги ще бъде до теб.

— Не съм толкова сигурна.

— Ще бъде. Той беше до мен.

Обръщам се и я поглеждам внимателно.

— Помогнал ти е да постъпиш на работа в Портланд.

— Познаваше някого, приятел на приятел… дълго е за разказване. Но, да, помогна ми. Не съм сигурна какво щях да правя иначе.

Припомням си отново нощта, в която тя замина. Помня как приседна на леглото, как исках тя да се махне. Когато замина, сякаш товар се вдигна от плещите ми. Тежък товар.

Бела се завърта на една страна. Лицето ѝ е близо до моето и аз виждам бледите лунички на бузите.

— Нали знаеш защо заминах?

Кимам. Видях в банята. Отворено пакетче, целофанът накъсан, срокът на годност отпечатан отстрани. Нямах кураж да огледам внимателно, просто плъзнах очи по него, покрай чашата от кухнята, чак до далечния край на мивката. Две розови линии.

Бях страхливка. Бях бясна на Бела, че е скрила, че е направила всичко по-простичко. Страхът обаче си остана загнезден. Не знаех как да ѝ помогна. Не исках да ѝ помогна.

— Какво… — започвам, след това спирам.

— Какво се случи ли? — довършва тя вместо мен. — Можеш и сама да се сетиш. Няма бебе, нали? Нито пък дете… той или тя щеше да е голямо дете. Намерих къде да приключат с този въпрос. Вини ми помогна и е това — трябваха ми пари. Той каза на леля Роза за училищна екскурзия. Не знам как е обяснил, че не е отишъл, но по онова време леля Роза беше на диета, помниш ли?

Мръщя се.

— На грейпфрути ли?

— Да. Беше непрекъснато гладна и… все забравяше.

— Вини никога не поиска да му върна парите — добави Бела.

Кръвта вода не става. Семейството помага на своите. Вини не беше изключение. Може пък Бела да е права за него.

— Болеше ли? — Гласът ми е изтънял и аз почти се мръщя на болка, която не съм изпитала.