Читать «Руническа светлина» онлайн - страница 3

Ангрбода, една от по-опасните любовници на Локи, наричана още Съблазнителката, Вещица от Желязната гора, майка на Хел, Фенрис и Йормунганд, произхожда от Хаоса.

Маги Риди, дъщеря от Ордена и не само това.

Адам Скатъргуд, млад мъж с мечта.

Лудата Нан Фей — силно амбициозна стара вещица.

Капитан Хаос — артист.

Слейпнир, кон с осем крака и предвестник на Апокалипсиса.

Мимир Мъдрият, още наричан Шепнещият, безтелесно същество, което е замислило да си отмъсти.

Старецът, виж по-горе.

Перт, предприемач, който търгува с чужда собственост.

Сурт, господар на Хаоса.

Руни от Древното писмо

Фе: богатство, добитък, имущество, успех.

Ур: сила, Могъщият бик.

Турис: руната на Тор, Трънливата.

Ос: Пророческото племе, расата Аезир.

Раедо: Странникът, Външността.

Каен: Пожар, Хаос.

Хагал: Градушка, Унищожителят, Задгробният.

Наудр: Връзващият, беда, нужда, смърт.

Иза: Лед.

Ар: изобилие, плодородие.

Ир: Защитникът, Основата.

Сол: лято, слънце.

Тир: Воинът.

Бяркан: видение, откровение, сън.

Мадр: човечество, Хората.

Логр: вода, Единното море, Средните земи.

Руни от новото писмо

Етел: Родината, майчинството.

Аеск: Ясенът, Сътворение.

Ак: Дъбът, сила, решителност.

Даег: ден, Гръмотевицата.

Яр: Строителят, трудолюбие.

Перт: игра, риск, случайност.

Уин: изгода, печалба, изкушение, хазарт.

Ех: Съпружество, вярност, връзка.

Еа: приливите, Вечността, Смъртта и отвъд нея.

Габе: дар, жертвоприношение.

Първа книга

Краят на света

Реката Сън тече през Деветте свята, а Смъртта е само един от тях.

Стара поговорка

1

Беше пет минути след полунощ в Края на света, три години след Свършека на света, и както обикновено в катакомбите на Вселенския град не се виждаше и чуваше нищо, с изключение, разбира се, на плъховете и (ако вярвате в тях) духовете на мъртвите.

Маги Риди не се страхуваше нито от едните, нито от другите. Тя беше високо, слабо момиче с прави, тъмни вежди и очи със странен сиво-кехлибарен цвят. Носеше от онези бели шарфове, които жителите на Края на света наричаха „берга“, и алена туника, която се спускаше над гамашите и ботушите й. Беше единствената останала пазителка на тези изоставени катакомби и плъховете бяха нейната плячка. Тя можеше безпогрешно да уцели плъх от триста крачки разстояние с арбалет или прашка. Животните вече я познаваха много добре и се криеха, когато тя излезете на лов.

Що се касае до духовете, Маги от почти три години обикаляше галериите всяка нощ и никога не беше зървала нито един. Наистина имаше истории за страховита битка тук, при която само за един ден са били унищожени десет хиляди от силите на Ордена. Но от тях и от противниците, с които се бяха сражавали, нямаше и помен. Нямаше дори духове, които да разкажат историята.

Естествено, навън историите изобилстваха, но Маги Риди не вярваше в тях и още по-малко вярваше на хората, които ги разказваха, и просто не им обръщаше внимание, точно както не обръщаше внимание и на духовете, като вместо това се доверяваше на очите си и се стараеше да не допуска плъховете в катакомбите.