Читать «Розата и бодилът» онлайн - страница 3

Баща му трябваше да се е заел с подготовката му, само че никога не намираше време. Това също допринасяше за примамливостта на предложението, отправено от тримата оръженосци — примамливост, която бе надвила подозренията му. Това беше неговият шанс да научи поне малко за сраженията. До рождения му ден оставаше само седмица: щом навършеше шестнадесет, той щеше да стане част от стражата на замъка. И малкото подготовка гарантираше изпращането на най-неприятните постове. Щом оръженосците наистина възнамеряваха да му помогнат, и малкото научено щеше да му бъде от полза.

Тримата му помогнаха да нахлузи предпазните подплънки — оказали се неочаквано затруднение за маневреността му — а Хорацио му връчи допълнителния дървен меч.

Тогава започна побоят.

Три дървени меча се стовариха върху главата му. Металът и натъпканите парцали погълнаха по-голямата част от ударите, но не всички: вътрешността на шлема имаше груби, стърчащи ръбове, които бодяха челото, бузата и ухото му. Тясното забрало не му позволяваше да вижда почти нищо и обезсмисляше опитите му да се защити със собственото си оръжие. Смехът долиташе до него приглушен. Пореден удар изби меча от ръцете му, друг го принуди да коленичи. Подир това ударите заваляха с истинско ожесточение върху свилия се на кълбо младеж.

Най-накрая ударите започнаха да се забавят и спряха. Ройбън чу уморено дишане, примесено с още смях.

— Прав беше, Дилс — потвърди Уилърд. — Торньо наистина се оказа много по-добро чучело.

— Само в началото. Чучелото не се свива на земята като момиченце. — Старото презрение се бе завърнало в гласа на Дилс.

— Но пък трябва да признаеш, че чучелото не скимти, когато го халосаш.

— Аз ли съм единственият жаден? — запъхтяно се осведоми Хорацио.

Чул отдалечаването им, Ройбън си позволи да се отпусне и да диша по-спокойно. Челюстта му все още бе скована от стискането на зъби, а цялото тяло го болеше. Още няколко мига той остана неподвижен. Шлемът представляваше бариера, отвъд която бе останал светът; по тази причина юношата се страхуваше да го свали. Подир няколко минути смехът им престана да долита: тримата не само се бяха отдалечили, а и им беше омръзнало да му обръщат внимание — поне за момента. През процепите на забралото личаха жълти и оранжеви листа, които се поклащаха на вятъра. Едно изместване на погледа показа, че Трите злини си наливат вода от кладенеца и се разполагат край количката с ябълки. Един от тях раздвижваше дясната си ръка, за да отпусне мускулите.

Пребиването ми сигурно е изтощително.

Ройбън издърпа шлема и почувства милувката на хладния въздух върху челото си. Сега осъзна, че въпросната част от броня изобщо не е принадлежала на Дилс. Напастите сигурно го бяха открили захвърлен някъде. Дилс никога не би му предал нещо свое, пък било то и нещо, от което вече не се нуждае.