Читать «Розата и бодилът» онлайн - страница 5

Ройбън се затича.

Това бе единственото предимство, с което той разполагаше: работеше много и се движеше непрекъснато, а останалите тичаха много рядко. Въпреки тежестта на предпазното облекло той беше по-бърз и много по-издръжлив. Можеше да тича цял ден, ако се наложи.

Дори и тази му бързина обаче не успя да го спаси от изпровождащ замах в гърба, разсякъл всички предпазни слоеве, туниката му и малко от кожата.

Той установи това впоследствие, когато се отдалечи на безопасно разстояние: в момента на нанасянето на удара дори не бе усетил болка.

Но знаеше, че Елисън се е опитал да го убие.

* * *

През остатъка от деня Хилфред се кри в конюшнята. Елисън и останалите благородници никога не се вясваха там: главният коняр Хюбърт възлагаше работа всекиму, без да се интересува от произхода му — аристократичен или не. За него нямаше разлика между синовете на един граф, барон или сержант. Някой ден някои от тях щяха да станат лордове, но в момента представляваха единствено работна ръка. Очаквано, на Ройбън бе възложено да рине тор — нещо, което определено бе за предпочитане пред Елисъновото острие. Гърбът още го болеше, главата също, но поне кървенето бе спряло. Болката определено бе за предпочитане пред алтернативата.

В онзи момент Елисън бе действал под влияние на гнева си. След успокояването си щеше да открие някакъв друг начин, за да изрази неудовлетворението си. Най-вероятно на Ройбън му предстоеше подобен побой, само че този път без предпазни облекла.

След поредната изрината лопата Хилфред подуши въздуха. В него се носеше ароматът на дим: изгоряло дърво. Кухненските пещи поглъщаха цепеници целогодишно, но есенно време уханието се отличаваше със специфична сладост.

Юношата забоде лопатата, протегна се и погледна към замъка. Украсата за есенното празненство почти бе завършена. Празничните знамена вече бяха окачени; по клоните на околните дървета висяха пъстри фенери. Тази есен ежегодното празненство щеше да бъде двоен празник, защото щеше да послужи и за церемония по посрещането на новия канцлер. Нуждата от двойно подобрение бе наложила допълнителното украсяване с различни по форма тикви и зърнени снопи. А недостигът на столове бе довел до обсипването на помещенията със снопове слама. През последната седмица непрекъснато бяха пристигали селски коли. Атмосферата на предстоящ празник определено бе заразителна. Самият Ройбън не беше в списъка на поканените, но това не му пречеше да знае, че празненството ще бъде великолепно.

Той се загледа към кулата, в последно време запленила вниманието му. Кралското семейство обитаваше горните етажи на двореца, където малцина биваха допускани непоканени. Самата кула се издигаше със съвсем малко над останалата част от замъка — или поне в действителност. За погледа на Хилфред тя бе придобила величествена височина. Сега той присви очи с надеждата да различи силует зад прозореца. Напразна надежда, тъй като през деня имаше малка вероятност да види нещо.