Читать «Розата и бодилът» онлайн - страница 177

— Името планирам да сменя. Няма да притежавам място, наречено „Противната глава“.

— Как ще го наречеш? — попита боецът.

— „Розата“ — каза тя, с което породи усмивки. — Освен това си мислех да заделя онзи стар килер за двама ви с Ройс. Там спокойно ще можете да разговаряте по работа и да съхранявате екипировка. Аз ще ви крия, като в началото.

— Колко? — попита Мелбърн.

— Моля?

— Какъв наем ще искаш да плащаме? — уточни Ройс и се приближи към нея.

Гуен го погледна смаяно.

— Няма да ви вземам наем.

— Това не е особено умно.

С две ловки движения на патерицата тя се обърна с лице към него.

— Без вас не бих закупила разрешителното за кръчмата. Ако не бяхте дошли… — Тя се извърна и си пое дъх. — Ако не бяхте дошли, Грю щеше да ме е разорил. Може би щеше да направи и нещо по-лошо. Даже съм сигурна, че би станало именно така. Кой знае колко други момичета биха погинали. — Тя постави малката си длан върху гърдите му. — Вие променихте всичко. Аз съм ви длъжница. Как бих могла да ви искам наем?

— Добре де, разбрах. Ще получаваш процент.

— Не искам процент. Предлагам ви стаята със себичната надежда, че заради нея ще се връщате.

— Не мисля, че трябва да се тревожиш за това — намигна Ейдриън.

На Ройс му идеше да го наръга, но тогава забеляза усмивката й и… Гуен наистина ли бе започнала да се изчервява?

— Укриването на крадци носи рискове — бързо каза Мелбърн. — Рискуваш да те арестуват, да изгубиш разрешителните и ръцете си. Няма да ти позволя да поемаш такъв риск безплатно. Когато работим в кръчмата ти, ще получаваш дял от печалбата.

— Но…

— Иначе няма да остана.

Гуен бавно затвори уста. А Ройс копнееше да почисти петънцето върху бузата й. Ръката му дори бе започнала да се насочва натам. Защо тя ме кара да си мисля, че имам правото да върша нещо подобно?

— Ще останеш? Ще живееш тук?

Ройс погледна към приятеля си и сви рамене. Даде отговора си с небрежен тон, плод на актьорско усилие.

— Хубаво би било да имам място, в което да се връщам. Но ще настоявам да вземаш процент.

Ейдриън се изкикоти:

— Щом и Ройс ще живее тук, по-добре наречи пивницата „Розата и бодилът“.

Мелбърн го изгледа остро, но Гуен просия.

— Точно така ще направя. „Розата и бодилът“. Добре звучи, не мислите ли?

— Хубаво, не съм ви изпуснал! — Албърт изникна от публичния дом, пристегна халат и присви очи заради ярката светлина.

— Вече наближава обяд, Уинслоу — изръмжа Ройс. — Започваш да се държиш като истински благородник.

— Благодаря ти. Започнал съм и да наддавам. Трябва само да се сдобия с хубаво палто…

— Какво искаш? — Крадецът се качи на седлото си и намести плащ.

— Утре лорд Харингтън организира празненство, на което смятам, че трябва да присъствам.

— Следващият тоалет ще ти бъде удържан от дяла.

— Не става дума за пари. Мислех си, че трябва да си изберете някакво име. Малко е глупаво да обяснявам как двама мъже могат да уреждат случването на определени неща. Звучи аматьорски; съмнявам се, че по този начин ще успеем да си изградим клиентела. Нужно ми е нещо, което хората да запомнят, но да не може да бъде проследено до един от двама ви. Не искам да употребявам и думата крадци — кръговете, в които се движа, не биха одобрили това. Затова си мислех за название. Какво ще кажете за Двамата фантоми? Или нещо от този сорт?