Читать «Розата и бодилът» онлайн - страница 179
Майкл Дж. Салливан
— А Ричард Хилфред?
Салдур едва не се изсмя, само че на един епископ подобни изблици не подхождаха. Затова той се задоволи да повдигне вежда.
— Него пък защо го споменаваш? Той е мъртъв.
— Може да е казал на други.
— Не е. Ричард беше самотна душа, отделена от света. Той не се доверяваше на никого. Точно по тази причина избрах него. Той винеше краля за смъртта на любимата си, а същевременно бе амбициозен. Освен това не притежаваше истинска вярност. Аз просто му показах пътя, по който той сам искаше да поеме.
— И му даде благословията на църквата. Знанието, че Новрон е на твоя страна, винаги успокоява съвестта, особено при замислянето на убийство.
Салдур не харесваше непочтителния тон, но пък от госта си не можеше и да очаква друго.
— Убиването не е грях, когато бива извършвано в името на Новрон. Всеки умира в един определен момент — отсъден от Новрон или неговият баща. Каква е разликата между мълния и кинжал, щом и двете биват насочвани от една и съща воля? Тревожех се за способността ти да удържиш изпитанията, необходими за завземането на трона. Възрастта ти винаги ме е притеснявала. Ти си много млад. Може би съм допуснал грешка в избора си?
— Не.
Салдур се надигна, за да постави нова цепеница сред пламъците. Това беше още една недостойна за епископ задача, но той нямаше намерение да допуска други в кабинета си по време на тази среща. А кулата на двореца беше отпаднала като вариант.
Освен това беше студено. Той мразеше зимата. Тази се очертаваше като особено дълга и мрачна. Още по-мразовита я правеше фактът, че Салдур се бе подготвил да я прекара в замъка.
— Случилото се прилича на поражение — каза епископът, стараещ се да звучи уверено, — но в действителност се доближаваме. Намираме се много по-близо до целта.
— Може би.
— Вечният скептик.
Гостът му се подсмихна.
— Следващият път няма да има пропуски. Ще изчакаме няколко години, ще оставим нещата да се успокоят и хората да забравят — продължи епископът.
— Не можем да си позволим трети пожар.
Салдур се замисли над думите му.
— Не можем да си позволим и нов пропуск. Явно ще трябва буквално да го наръгаме в гърба.
— Ако сторим това, хората ще очакват от нас да открием убиеца.
— Това няма да се окаже проблем — усмихна се духовникът. — Просто ще го припишем на някого.
— Не мисля, че хората ще повярват на версията за нов предател.
— Не, този път ще използваме неизвестен човек, върху когото лесно бихме могли да хвърлим вината.
— Например?
— Двама крадци. Така нищо не би могло да се обърка.
Речник
