Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 80

— Да, но това всъщност не е проблем — увери я Кейн и отхвърли въпроса с едно махване на дясната си ръка. — Е, дължи малко пари. Голяма работа. Ако се свика съдебно жури — тоест, ако случаят изобщо стигне до съда, — ще направя данъчни проверки на всички съдебни заседатели и ще кажа: знам, че поне четирима членове на това жури имат значителни задължения, но не сте престъпници, нали?

Мери Пат кимна, но Демарко усещаше, че тя размишлява над положението с кредитните карти на дъщеря си.

— Значи ще призовем господата Кембъл, Макграт и Претър — продължи Кейн.

— Това ли са тримата мъже, за които споменахте преди малко? — попита Мери Пат.

— Да. Тримата, които може би са използвали вътрешна информация, за да купуват акции от компании, клиенти на „Рестън Тек“. Двама от тях вече са разследвани от КЦКФБ.

— Ако Комисията знае, че е възможно тези мъже да са го направили, тогава защо не…

— Комисията не може да докаже нищо незаконно, госпожо Махоуни, но както вече ви казах, това няма значение. То само показва колко умни са тези хора. Ще изискаме със заповед финансовите им досиета, а тях ще призовем да свидетелстват пред съда. Ще призовем и „Пи Ен Си Файненшъл“, за да докажем, че финансите на Претър и Кембъл са свързани чрез попечителския фонд на госпожа Кембъл. Тоест ще покажем, че Кембъл, който работи за „Рестън Тек“, и господин Претър, един много умен инвеститор, са свързани.

— Можете да ги призовете — отбеляза Демарко, — но трябва да разберете, че не открих нищо, което да ги свързва с Моли. Те просто ми се струват… ами странни.

— Именно! — възкликна Кейн, като че ли Демарко е изтъкнал негов довод. — Ще призовем тези тримата да свидетелстват, ще ги разпитваме за богатството им и за успешните им сделки на борсата и ще изтъкнем, че и Кембъл като Моли е работил в „Рестън Тек“ по времето, когато е забелязана незаконната търговия с вътрешна информация.

— Но ако не можете да докажете, че тези хора са вършили нещо незаконно… — поде Мери Пат.

— Те ни осигуряват правдоподобна алтернатива, госпожо Махоуни — поясни Кейн и нетърпението му пролича мъничко. — Трябва да дам на съдебните заседатели нещо друго, над което да се замислят — друг заподозрян освен Моли, някой, който има осемнайсетметрова яхта като господин Макграт или къща за два милиона като господин Кембъл. Съдебните заседатели не харесват хора с къщи за два милиона, особено ако самите те не притежават такива.

— Разбирам всичко това — каза Мери Пат, — обаче ако тези хора са невинни, бихте могли неоснователно да опетните репутацията им.

Кейн сви рамене и посланието му беше ясно: Моли беше клиентката му, а какво ще се случи на Кембъл и приятелчетата му, не беше негов проблем.

— Добре — потри ръце Кейн в заключение, — ще продължим да работим усърдно. Поискахме време, за да подадем исканията си и да прегледаме материалите, които сме изискали със съдебна заповед. И понеже графикът на съда е много пълен, не очаквам да се насрочи процес поне още шест месеца, ако изобщо стигнем дотам.

— Обаче Моли е временно отстранена от работа — изтъкна Мери Пат.