Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 6
Майк Лосон
Кайзър го изгледа като малоумен.
— Точно това е търговия въз основа на вътрешна информация, господин Демарко. Когато човек разполага със сведения, които не са достъпни за другите акционери, и ги използва, за да добие печалба или да избегне загуба, това се нарича търговия с вътрешна информация.
— Може би не е знаела, че върши нещо незаконно.
— Знаела е. За да не допуска незаконна търговия, корпоративната политика на „Рестън“ категорично забранява на служителите си да закупуват акции от компании, с които работят. Госпожица Махоуни е направила дилетантски опит да избегне разкритието, като си е отворила нов имейл адрес, нова банкова сметка и търговски сметки с петима различни онлайн брокери. След това за период от две седмици е купувала акции на „Хъбърд“ постъпателно, на порции от по десет-двайсет хиляди долара. Явно е смятала, че като използва няколко брокери и купува акции на малки части, покупката й за половин милион ще остане незабелязана. Продала ги е през същите тези онлайн сметки и парите са депозирани електронно в новата й банкова сметка. С други думи, няма документи, няма нищо, което да води към предишните й имейл адреси и старите й банкови сметки, никакви лични чекове и явно никакви посещения при брокерите.
— В такъв случай откъде знаете, че изобщо е купила акциите?
— Търговските и банковите сметки са на нейно име, с номера на нейната социална осигуровка.
— Значи някой може да е откраднал самоличността й или да е проникнал някак в компютъра й и да е открил въпросните банкови сметки.
— Не е от нейния компютър — отговори Кайзър. — Отново в опит да ни заблуди госпожица Махоуни е използвала компютър от интернет кафе.
— По дяволите, в такъв случай може да го е направил всеки — заяви Демарко.
Кайзър поклати глава с престорено съчувствие.
— Бих предложила на адвокатите й да възприемат друга защитна стратегия — каза тя.
— Вижте, всеки ден се правят сделки с акции за милиони долари…
— Моля ви… — прекъсна го Кайзър.
— … така че как изобщо забелязахте точно сделките на Моли сред всички останали?
— Това е работата на Комисията, господин Демарко. Това правим. Аз това правя.
С други думи, Големият брат винаги наблюдава. В конкретния случай — Голямата зла сестра.
— Но откъде Моли е взела половин милион долара? — недоумяваше Демарко. — Тя не е богата… не е толкова богата.
— Не знам — отговори Кайзър и за миг позагуби част от самоувереността си. — И не ме интересува. Половин милион долара са били депозирани в новата й разплащателна сметка и с тези пари тя е купила акциите.
— А кой е внесъл сумата?
— Съучастниците й.
— Какви съучастници?
Кайзър подмина въпроса му — много я биваше в това.
— В неин интерес е незабавно да разкрие кои са тези хора. Така ще намали присъдата си.
Явно Кайзър смяташе, че Моли има съучастници, но не знаеше кои са те.
— Обещавате ли да й осигурите имунитет, ако ви съдейства? — попита Демарко.
— Главният прокурор няма да й даде имунитет. Лично ще се погрижа да не се стига дотам. В най-добрия случай може да очаква по-малка присъда.