Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 8

— Тогава откъде? — Тед забеляза, че пулсът му се покачва, но това не се дължеше на тичането, а на факта, че както обикновено Гюс му лазеше по нервите.

Гюс се изсмя и отговори:

— Преди две години този безполезен тъпак подал иск за обезщетение поради инвалидност срещу корабостроителницата с твърдението, че работата там е увредила слуха му. А държавата, кой знае защо, решила да му предложи споразумение. Преди две седмици му изпратили чек за трийсет и осем хиляди долара.

Ето това вече предизвика усмивката на Тед.

— Още нещо?

— Аха. Глийсън има внучка, която води за риба, когато не е пиян и тя не е на училище.

— Идеално — каза Тед.

Както обясни Тед на Грег, трябваше му нещо, което за известно време да разсее Макгрудър, трябваше му и нещо, което да го убеди, че счетоводните книги на казиното не са подправени, както си въобразява той. Не се нуждаеше от много време, само от няколко дни, може би най-много седмица.

А добрият Господ, изглежда, му поднасяше глупака Глийсън на тепсия.

* * *

Махоуни седеше, наклонил стола си назад и вдигнал големите си стъпала върху бюрото. Вратовръзката му беше разхлабена, бе съблякъл сакото си и в едрата си лапа държеше чаша с уиски. Докато разговаряше с Демарко, гледаше навън към Нешънъл Мол и продължаващите там протести.

Протестиращите се бяха доближили до Капитолия, доколкото им бе позволила полицията, но бяха твърде далече, за да прочете лозунгите, които бяха вдигнали. Струваше му се, че в парка постоянно има протести, че не минава нито ден, без някоя група да упражни конституционното си право да се организира и да излезе да се оплаче.

— Ако ставаше дума за Маги, можеше и да повярвам — каза Махоуни. — Дори Мици, но ако тя направи подобно нещо, то ще е, за да спасява секвоите, китовете или някоя друга проклетия. Не и Моли. Моли е моята мишчица, Джо. Тя никога не би направила такова нещо.

Махоуни имаше три дъщери: Маги, Мередит — с прякор Мици — и Моли. Най-голямата, Маги, беше червенокоса, издръжлива, умна и амбициозна — и лукава като баща си, когато се налага. В момента беше помощник-прокурор в Бостън и Махоуни се надяваше тя да се кандидатира за неговото място, когато той реши да се пенсионира. Двамата с Маги се дърляха като куче и котка, когато бяха заедно, но тя определено му беше любимка.

Най-малката, Мици, беше волен дух и отказваше да надене оковите на традицията. Тя напусна колежа във втори курс и оттогава сменяше една опасна и авантюристична работа с друга. Предизвикваше лавини по скиорските писти в Колорадо, гмуркаше се в Големия бариерен риф и снимаше изгладнелите бели акули; беше единствената жена в екипа, изкачил Анапурна II с рекордно темпо. Според последните новини, които Демарко беше чувал за нея, в момента се намираше в амазонската джунгла и се опитваше да предпази от изчезване рядък вид птици, чието единствено житейско предназначение беше да изсират семената на някакво екзотично дърво.

Моли беше средната дъщеря. Беше красива, но не шеметно и ослепително като сестра си Маги. И за разлика от Мици и Маги беше кротка. Когато и трите момичета бяха заедно с Махоуни и съпругата му, Моли си седеше с кротка усмивка и само слушаше как родителите и сестрите й разговарят и спорят. Не можеше да съперничи на разказите на Маги за политика и престъпления, а и никой не можеше да се мери с историите на Мици как едва не е станала жертва на морски твари или на тежък климат. Разбираемо беше защо Махоуни наричаше Моли мишчица.